О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 838
София, 24 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2254/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Л. от [населено място] срещу решение №408/27.11.2014 г. по в. гр.д. №968/2014 г. на Окръжен съд [населено място] , с което след като е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 283/2014 год. на Районен съд [населено място] досежно личните отношения на бащата с детето П. Г. Л. [ЕГН], е постановено ново решение, с което е определен режим на лични отношения на ищеца- касатор с детето както следва: всяка първа и трета събота от месеца, считано от 10 часа до 18 часа, в съботния ден след рождения ден на детето всяка календарна година – от 10 ч. до 18 ч., на 6 май всяка календарна година , считано от 10 часа до 18 часа , на 25 декември и на 1-ви януари, всяка календарна година , считано от 10 часа до 17 часа, на втория ден от В. празник на всяка календарна година , считано от 10 ч. до 18 часа.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение.Счита, че определения от въззивния съд режим на лични отношения с детето ограничава неговите нормални контакти с него и обективно е труден за изпълнение, предвид обстоятелството, че живее отдалечено от населеното място, в което живеят майката и детето. Моли решението да бъде изменено като се постанови, детето да остава с преспиване при него два пъти месечно от събота сутринта до неделя вечерта.Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответницата по касация С. Г. Т. от [населено място] дол , [община] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът застъпва становище , че по въпроса : „При наличието на какви предпоставки съдът служебно може да определи режим на лични отношения между родителя, неупражняващ родителските права върху детето, позволяващ оставане на детето с преспиване при този родител с оглед изграждане на необходимата емоционална връзка и избягване синдрома на родителско отчуждение , както и да не бъдат лишаване другите роднини на този родител от лични контакти с детето”. Счита, че по така поставения въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК , доколкото с обжалваното решение е разрешен в противоречие с ППВС №1/12.09.1974 г., решение по гр.д. № 2537/2013 г. на ВКС и решение по гр.д. № 1707/2009 г. на ВКС , постановени при условията на чл. 290 ГПК. Сочи също така, че въпросът е решаван е противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / критерии по чл. 280,ал.1,т.2 и чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Поставеният въпрос няма правен , а фактически характер . Определянето на един или друг режим на лични отношения в това число режим, който включва преспиване на детето при родител, който не упражнява родителските права, е резултат от преценката на конкретните обстоятелства по делото , а не на правен извод . В случая въззивният съд е извършил такава преценка като е съобразил на първо място обстоятелството, че към настоящия момент детето няма изградена емоционална връзка с бащата и същата следва да се изгражда постепенно, а от друга, че същият не разполага с подходящи условия /жилище/, в което детето да може да пребивава спокойно и да преспива. Вярно е, че отдалечеността на местоживеенето на двамата родители би затруднило бащата да осъществява определения режим на лични контакти, но при определяне на този режим, съдът следва да съобрази на първо място интереса на детето, както е прието и в ППВС №1/12.09.1974 г.
При липсата на правен характер на поставения въпрос, не се налага обсъждането на допълнителните критерии, посочени от касатора. Следва да се отбележи обаче, че наличието на задължителна практика по определен въпрос, изключва изпълнението на останалите два критерия.
По изложените съображения касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №408/27.11.2014 г. по в. гр.д. №968/2014 г. на Окръжен съд [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: