3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ..838
София 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 874/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. С. Д. – от гр. София срещу Определение от 16.ІV.2010 г. по гр.д. № 3854/ 2010 г. на СГС, с което е отменено Определение от 18.ХІ.2009 г. по гр.д. № 1613/ 2009 г. на СРС, 83 с. и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на М. С. Д. – от гр. София по чл. 126 ал. 2 СК. Жалбоподателят излага оплакване, че определението е неправилно, като съдът не е съобразил обстоятелствата от значение за делото, неправилно е възприел фактите по делото, не е обсъдил битовите условия, в които страните живеят, нито дали всяка от тях е в трудово правоотношение. Тъй като са налице усилия от жалбоподателя да упражнява родителските права и има становище на Д”СП” – О., че той е в състояние да се грижи за детето, жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че детето е “в риск”, издадена е една неправомерна заповед за настаняването на детето при баба му, а в интерес на детето е да се съхрани връзката с биологичния му родител. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с фактите по делото.
Ответницата по частната жалба К. С. А. – от гр. София оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение, с което е уважено искане по чл. 126 ал. 2 СК, и е постановено друго, с което това искане не е уважено, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е отменено първоинстанцион – ното определение, с което е уважена молбата на бащата М. С. Д. – от гр. София по чл. 126 ал. 2 СК спрямо двегодишното дете И., чиято майка е починала и което дете със заповед на Д ”СП” – С. е настанено за срок от 18 месеца временно при баба си, и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата по чл. 126 ал. 2 СК. Съдът е изложил, че при преценката налице ли са “важни причини”, които налагат детето и бащата да живеят разделено, съдът следва да обсъди релевантните затова доказателства – заповедта на директора на Д”СП” – С. за настаняване временно детето за срок от 18 месеца при баба си К. С. А., с която има изградена емоционална връзка, както и с по-голямата си сестра, отглеждана от бабата, а такава връзка с бащата следва да бъде възстановена, както и че за времето 12.ХІІ.2008 г. – 12.VІ.2009 г. не е осигурена семейна среда на детето при бащата. Като е заключил, че отношенията за малолетната И. ще следва да се разрешат по чл. 28 ал. 1 от Закона за закрила на детето, като заповедта от 21.VІІ.2009 г. ще има действие до разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение, съдът е приел, че неправилно е уважена молбата по чл. 126 ал. 2 СК, която е отхвърлил като неоснователна.
Не следва да се допуска касационно обжалване на така постановеното определение. Жалбоподателят не сочи кои са съществените правни въпроси, разрешени от въззивния съд, каквото задължение има съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС, №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Жалбоподателят фактически обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с фактите по делото, в който смисъл оплакванията му са за неправилност на определението.
Жалбоподателят не излага доводи в подкрепа на поддържаното основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпроса за приложението на чл. 126 ал. 2 СК, респ. на чл. 71 ал. 2 СК (отм.), има установена съдебна практика, която е в смисъл, че при извършваната от съда преценка, приоритет има интересът на детето, в съответствие с която практика е постановено въззивното определение. Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 16.ІV.2010 г. по гр.д. № 3854/ 2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: