ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№838
София, 26 юни 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети и седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2394 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 12.12.2014 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 558/2014, с което е отменено решение № 322/28.05.2014 на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 2354/2013 и е дадено разрешение, заместващо съгласие на бащата, детето да пътува извън границите на Република България, придружавано от неговата майка, както и да му бъде издаден паспорт за задгранично пътуване по чл. 127а СК.
Недоволен от решението е касаторът Г. В. К., представляван от адв. З. В. от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на уточняването на исковата молба във въззивното производство, без в първата инстанция същата да е оставена без движение за отстраняване на нередовности и по материалноправните въпроси за възможността за издаване на разрешение, заместващо съгласието на родител, за пътуване на дете извън пределите на страната, когато липсва окончателен съдебен акт относно режима на лични отношения между родителите и детето и при липса на яснота относно мястото, условията и средата, при която детето ще пребивава в чужбина, както и липса на данни относно социалния статус, семейно положение, основание за пребиваване, които /въпроси/ са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и прилага решение № 126/30.05.2014 на ВКС по гр. д. № 6871/2013.
Ответникът по жалбата А. А. К., представлявана от адв. М. Г. от АК – София, я оспорва като счита, че същата е неоснователна, а обжалваното решение правилно, както и че не е налице основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са във фактическа раздяла, считано от 05.12.2011 г., като детето С. – М. Г. К., навършило 5 годишна възраст, живее с майката, която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Между страните по делото е висящо друго гражданско производство с предмет иск за прекратяване на брака, което към момента на постановяване на въззивното решение не е приключило с влязло в сила съдебно решение относно родителските права. Съдът е приел, че в интерес на детето предвид ниската му възраст и с оглед здравословното му състояние, следва да бъде дадено за срок от 5 години разрешение да пътува, придружавано от неговата майка, извън границите на Р. Б. до К.И., Г. и други държави-членки на Европейския съюз на екскурзии и почивки, през периоди, съобразени с ученическите ваканции.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна практика, че при решаването на въпроси, свързани с упражняването на родителски права и задължения, съдът отчита всички интереси, но приоритет имат интересите на детето, за което следи служебно. Детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Никой от родителите не може да вземе самостоятелно решенията за местоживеенето на детето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания с детето зад граница. Като титуляр на родителски права той не е ограничен да преодолее разногласието с другия родител, като поиска заместване на неговото съгласие за промяна на местоживеенето на детето, за издаването на лични документи, както и на разрешение за пътувания в чужбина с цел да осъществява личните си отношения с детето в своя среда, да посещават заедно близки и роднини, да участва в обучения, екскурзии и др. В случая не е налице твърдяното противоречие с представеното решение № 126/30.05.2014 на ВКС по гр. д. № 6871/2013, тъй като въззивният съд е приел, че по делото е доказано, че бабата на детето е трайно установена и работи по трудово правоотношение в И., а първоинстанционният съд е отхвърлил иска, доколкото е приел, че не е посочен конкретен период и цел на пътуването, както и по делото няма данни детето да е изложено на риск или пътуванията да накърняват неговата сигурност или безопасност /например: детето да бъде отведено в място на размирици, в място, в което не са отстранени последиците на природни бедствия, в място, в което временно не е препоръчително пътуване или да бъде предприето друго рисково пътуване, независимо от това до кое място/.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2014 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 558/2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.