4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
гр. София, 05.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1058 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 320 от 26.04.2013г. по ч. т. дело № 1058/2013г. на ВКС, Търговска колегия Второ отделение е спряно производството по делото в частта по частната касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу определение № 2056 от 18.09.2012г. по ч. гр. дело № 2984/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с която е потвърдено определение № 182 от 15.06.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 141 от 24.04.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд в частта за разноските, до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. С приемане на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е отпаднало основанието за спиране на настоящото производство, поради което същото следва да бъде възобновено и частната касационна жалба да бъде разгледана.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради това, че въззивният съд не е съобразил, че претендираните разноски са направени, като допълнителното удостоверяване върху договора за правна помощ за извършено плащане по банков път е достатъчно основание да се приеме, че е извършено такова плащане. В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по въпроса: „допълнителното удостоверяване върху договора за правна помощ, че сумата е изплатена по банков път и че това е станало преди постановяване на определението за прекратяване на делото /с отговора на допълнителната искова молба/, достатъчно основание ли е за крайния извод, че са сторени разноски от ответника по делото и тези разноски представляват заплатения адвокатски хонорар“. Частният жалбоподател се позовава на определение № 109/09.03.2009г. по ч. гр. дело № 123/2009г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 289/12.05.2011г. по ч. гр. дело № 255/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 101/12.03.2012г. по гр. дело № 102/2012г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 52/01.06.2010г. по т. дело № 1015/2009г. на ВКС, ТК, I т. о.
Ответникът П. В. М. /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по частната касационна жалба.
Въззивният съд е приел, че искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно още с първоначалния отговор на исковата молба, но същото е неоснователно поради обстоятелството, че не са ангажирани надлежни доказателства за действителното плащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Изложил е съображения, че към датата на съставяне на договора за правна помощ 23.03.2012г. адвокатското възнаграждение не е било действително заплатено от ответното дружество на довереника по мандатния договор. Писменото изявление на адвоката – повереник, че е получил уговореното възнаграждение, обективирано в договора за правна защита притежава доказателствената стойност на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД и представлява доказателство за плащане само когато е извършено в брой. При извършено по безкасов път плащане приложение намира разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, като задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Въззивният съд е приел, че представените платежно нареждане за кредитен превод и информация за движението по сметката на адвоката не представляват надлежни доказателства за плащане, тъй като платежното нареждане е подписано единствено от съставилия го представител на наредителя на [фирма], но не съдържа данни за внасянето му в обслужващата го банка, за която се твърди, че е извършила съответната транзакция, а справката за движението по сметката на адвоката – пълномощник не е удостоверена с подписа на длъжностно лице на обслужващата банка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като от него зависи изходът на делото. По отношение на него не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Като е приел, че писменото изявление на адвоката – повереник, че е получил уговореното възнаграждение, обективирано в договора за правна защита, притежава доказателствена стойност на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД и представлява доказателство за плащане само когато е извършено в брой, а при извършено по безкасов път плащане приложение намира разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, като задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, въззивната инстанция е разрешила релевантния за спора процесуалноправен въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в посоченото тълкувателно решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2056 от 18.09.2012г. по ч. гр. дело № 2984/2012г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с която е потвърдено определение № 182 от 15.06.2012г. по т. дело № 9/2012г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.