О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
гр. София, 09.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3308/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение №953/ 11.05.2016г. на САС, в частта, в която е уважен иска срещу Прокуратура на РБ за сумата от 10000лв.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят подържа приложно поле на основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.2 от ГПК. Формулирал е най- общо въпроси относно определянето на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Представя решения по чл. 290 от ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2 от З. с цена на иска над 5000лв., приема че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
В. съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение по чл. 291, ал.1 НК вр.чл. 20, ал.2 от НК през 2007г., наказателното производство е продължило около 5 години и е приключило с оправдателна присъда на 23.11.2012г.. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.2 от З. /редакция от преди изменението с ДВ бр. 98 от 11.12.2012г./ във връзка с чл. 52 от ЗЗД и е осъдил Прокуратурата на РБ да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000лв.. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство- излязло извън разумния срок, засегнатият авторитет и добро име сред колегите от професията- експерти- графолози, възрастта му, както и че ищецът е имал тежки здравословни проблеми и притесненията от наказателното дело са препятствали борбата с тях.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК или въпросът да е разрешаван противоречиво от съдилищата- чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира.
По формулираните правни въпроси има формирана задължитетелна практика на ВКС- т.11 от ППВС 4/68г. и решение 55/ 11.03.2013г. на ВКС ІV г.о., която постановява, че в понятието „справедливост“ се включват обективни обстоятелства, които съдът следва да посочи конкретно по делото, както и да обоснове значението им за определяне на размера на обезщетението.
В случая въззивния съд не се е отклонил от тази задължителна практика, тъй като е взел предвид всички конкретни обстоятелства по делото при определяне на размера на обезщетението- вида на обвинението по чл. 291, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК и предвиденото наказание- от 1 до 5 г. лишаване от свобода, професията му на експерт- графолог, възрастта и емоционалните страдания, продължителността на наказателното производство- около 5 години. Съдът е отчел и обстоятелството, че притесненията по повод на делото са попречили на борбата му с тежките здравословни проблеми, които е имал.
Разликата в размера на присъдените обезщетения по решенията на ВКС, представени от касатора, не се дължи на неправилно приложение и тълкуване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а се обуславя от преценката на конкретните обстоятелства по всяко от делата. Тъй като има формирана задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК по поставените въпроси, то подържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователно.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №953/ 11.05.2016г. на САС, постановено по в.гр.д. 946/16г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: