ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
София, 18. ноември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2926 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1141/14.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4341/2018, с което е потвърдено решение № 3811/12.06.2018 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 1567/2016, с което са отхвърлени предявените искове за унищожаване на договор за продажба поради заплашване и измама по чл. 27, вр. с чл. 30 и чл. 29 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Х. П. Х., представляван от адв. Н. С. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: как може да се установи заплахата, освен със свидетели; ако има насилие по отношение на прехвърлителя, нужно ли е допълнително признание на факта за това; ако по делото е установена заплаха, как да се вярва на тези, които нямат интерес от това; ако ответникът се позовава на намесата на трето лице, дали това е факт от съставомерността на деянието; може ли да се опровергае със свидетелски показания съчетанието между заплаха и измама; каква е правно-житейската логика да се отчужди имот, ако от това следват само негативи; взаимозависимостта между заплаха и измама не се ли основават на основни права; как, ако не по установения начин, се доказва, че измамата и заплахата действат в полза на трето лице; ако се приеме, отново, че измамата и заплахата са недоказани, как да се установи, че те са действителни и налични; както и по отношение за измамата и заплахата следва ли да се вземат предвид и личните характеристики на лицето, жертва на измама и заплаха, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не се позовава и не прилага противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответниците по жалбата А. К. Г. и К. А. Г., представлявани от адв. В. Г. от САК, я оспорват, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, върху който на 07.11.2005 г. е учредена ипотека, за обезпечение на кредит към „ДЗИ Банк“ АД. С нотариален акт от 25.01.2008 г. ищецът е продал имота на ответницата срещу цена от 50.000 лева, платима чрез ипотечен кредит от „ОББ“ АД, като ищецът е изразил съгласие част от продажната цена да бъде преведена по сметка на НАП за погасяване на негови задължения за здравни осигуровки, както и че желае остатъкът от цената да бъде преведен по посочена банкова сметка в „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД за пълно предсрочно погасяване на задълженията по банков кредит № ** от 08.11.2005 г. Съгласно представени по делото доказателства „ОББ“ АД уведомява страните по делото, че е одобрен кредит в размер на 100.000 лв. Видно от платежно нареждане от 06.02.2008 г., ответницата е наредила по сметка на ищеца сумата от 49.000 лв., като в полето е вписано пълно погасяване на ипотечен кредит. С предварителен договор за покупко-продажба от 25.01.2008 г., ответниците като продавачи са се задължили да прехвърлят на ищеца като купувач собствеността върху процесния недвижим имот (в срок до 30.09.2008 г.), при условие че продавачите придобият собствеността върху имота, като са се споразумели, че ищецът влиза във владение на недвижимия имот в деня на подписването на договора и се задължава да заплати сумата от 114.000 лв., като погаси съществуващ кредит на продавачите към „ОББ“ АД в размер на 100.000 лв., като за периода от подписването на договора до погасяване на кредита пред нотариус, заплаща месечните вноски, лихви и др. такси. Продавачите са се задължили, след придобиването от тяхна страна на процесния недвижим имот, да учредят договорна ипотека в полза на ищеца, както и да издадат запис на заповед в негова полза. С анекс от 01.10.2008 г. към предварителния договор от 25.01.2008 г., страните са се споразумели, че ищецът като купувач ще бъде заместен от Д. Д. Г., който видно от справка от службата по вписванията е купил процесния имот от ответниците на 04.12.2008 г. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2008 г., Д. Г. поема задължение да прехвърли на ищеца процесния недвижим имот (в срок до 30.11.2009 г.), като договорът е сключен под условие, че продавачът придобие собствеността върху имота. Страните са се споразумели, че ищецът влиза във владение в деня на подписването на договора, като ищецът се задължава да заплати сумата от 134.000 лв., като погаси съществуващ кредит на продавача към банка „ДСК“ ЕАД, в размер на 120.600 лв., като за периода от подписването на договора до погасяване на кредита пред нотариус, купувачът плаща месечните вноски и др. такси. Продавачът Г. се е задължил, след придобиването на недвижимия имот, да издаде на купувача запис на заповед (приложен към исковата молба)., като с пълномощно упълномощил Ю. М. да го представлява във връзка с процесния имот, като извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с него. След като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, въззивният съд е приел, че не е доказано наличието на заплашване. Не са кредитирани показанията на св. Д. за упражнено насилие спрямо ищеца (от една страна, тя разказва, че всички са стояли на тротоара, но от друга страна е сигурна, че сделката е станала не в стаята на нотариуса, а в стаята при двете му секретарки, следователно не е очевидец на изповядването на сделката, има разминаване в адреса на кантората. Разказът за заплахите в коридора в жилището на ищеца касаят период, след т. нар. „първа сделка“, поради което е прието, че няма как последващо действие да е мотивирало ищеца да сключи оспорваната сделка. Разказаното от свидетелката Л. събитие също се отнася за период след сключване на сделката между ищеца и ответниците – лятото на 2008 г. Показания на свидетелката М. са приети като житейски логични и вътрешно непротиворечиви, без противоречие с писмените доказателства, поради което съдът ги е кредитирал. Като мотив за сключване на процесния договор за продажба на недвижим имот е прието желанието за погасяване на съществуващо задължение към „ДЗИ Банк“ АД, още повече, че ищецът е имал отношения със свидетелката М. по повод уреждане на задължения по договор за кредит, с кредитополучател – нейният син и учредената ипотека за обезпечаване на задълженията по този кредит с имота на ищеца, а не наличието на мотив за сключване на сделката да е била заплаха от страна на Ю. М.. Като недоказан е отхвърлен и евентуалният иск за унищожаване на сделката поради измама, като въззивният съд е приел, че ищецът е бил наясно със съдържанието на договора за продажба за недвижим имот, давал си е сметка за последиците от този договор, а именно, за да се гарантират правата му, е подписан предварителен договор от 25.01.2008 г., анексът от 01.10.2008 г., както и от 03.12.2008 г. и записът на заповед от 04.12.2008 г. Като основателно е прието и възражението за изтекла погасителна давност (според твърденията в исковата молба, ищецът е подал тъжба до Софийска районна прокуратура на 16.07.2012 г., исковата молба е подадена на 08.02.2016 г., т. е. са изминали повече от три години).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси не обуславят решението по делото. Те имат отношение към доказването и правното значение на фактите на упражняване на насилие и осъществяване на измамата, а въззивният съд е приел, че предявените искове са погасени по давност.
При този изход на делото на ответниците по касацията А. К. Г. и К. А. Г. следва да бъдат присъдени по 500,00 лева разноски в касационното производство за изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1141/14.05.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4341/2018.
ОСЪЖДА Х. П. Х. от С. да заплати на А. К. Г. и К. А. Г., двамата от С. по 500,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.