О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 19.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.11 . две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №762/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „А. К. България” ЕООД, гр.Пловдив, чрез адвокат С. А., с вх.№28354 от 11.08.2010 год. на Пловдивския окръжен съд срещу определение от №2131 от 22.07.2010 год. по ч.гр.д.№2057/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, Гражданска колегия, V. граждански състав, с което е оставена без уважение въззивната частна жалба на настоящия частен жалбоподател срещу определение от 07.03.2008 год. по ч.гр.д.№4194/2007 год. на Пловдивския районен съд, ІІ бр.с-в, с което на основание чл.321 ГПК, отм., по искане на „А. К. България” ЕООД е отменено допуснатото по негова молба обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен срещу „Р.” ЕООД, гр.Брезово за сумата 188 449.62 лв., цена на доставена стока от „А. К. България” ЕООД, чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти. С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е приел, че частната жалба на настоящия частен жалбоподател е неоснователна, защото освен искането от самия молител „А. К. България” ЕООД за отмяна на допуснатото в негова полза обезпечение на бъдещ иск, налице са и предпоставките на чл.309 ГПК, отм., тъй като в дадения 30 дневен срок бъдещият иск не е бил предявен.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно определение е неправилно, защото след като по делото не са представени доказателства за предявяване на бъдещия иск, съдът е следвало да му укаже да представи такива. Навежда довод, че съдът е бил длъжен да вдеме пред вид предприетите действия по удовлетворяване на вземането, за чието обезпечение са наложени мерките по чл.309, ГПК, отм. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК
Ответникът по частната касационна жалба не взема становище.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390, ал.1 и чл.396, 1 ГПК, чл.309, ал.1 и чл.315, ал.1 ГПК, отм./, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК, чл.321, ал.2 ГПК, отм./ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. С ТР1-2010-ОСГКТК производството по допускане обезпечение на исковете е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл. 130, ал.2 З. е задължително за органите на съдебната власт.
С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което неправилно постановената от Пловдивския окръжен съд обжалваемост не създава инстанционен контрол, какъвто не е допуснат от закона.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „А. К. България” ЕООД, гр.Пловдив срещу определение от №2131 от 22.07.2010 год. по ч.гр.д.№2057/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, Гражданска колегия, V. граждански състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: