1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 19.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1428 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Б. С. Ч. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Г. П. срещу решение от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 526/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 566 от 26.06.2012г. по гр. дело № 4486/2011г. на Шуменски районен съд и Б. С. Ч. е осъден да плати на [фирма], [населено място] сумата 150 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от Б. С. Ч. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено, че протокол за ПТП № 811851/24.02.2006г., съставен от ст. с-т И. П. – младши автоконтрольор към Р. /ОД на МВР/ – [населено място] е неистински документ с невярно съдържание в частта на същия графа „алкохол“, в която е посочено „отказва да бъде изпробван с техническо средство“, като неоснователен и недоказан.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „Може ли да се приемат за напълно достоверни показанията на съставителя относно отразеното в съставения от него официален документ при условие, че той се явява заинтересовано лице и отразеното противоречи на другите събрани по делото доказателства“;
2/ „Ако официалният документ /в случая протокола за ПТП/ е съставен на мястото на ПТП и впоследствие след време е допълван на друго място, в случая графата за отразяване тестването с техническо средство за употребата на алкохол, то това води ли до нищожност на целия протокол или до нищожност само на допълнително попълнената графа и може ли в този случай съдът да има обвързваща сила с отразените факти в тази графа“;
3/ „Може ли /както са приели предходните инстанции/ да се приеме за достоверен факт обстоятелството „отказал да бъде тестван с тех. средство“, обективирано в графата на официален документ – протокола за ПТП, при условие, че лицето е било на легло, с включена система и за да бъде тествано с техническо средство е било задължително да се вземе съгласието на лекуващия лекар и такова съгласие не е взето“.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Камелия А. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното решение с оглед цената на исковете, във връзка с които е образувано производството по установителния иск, и липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответникът поддържа становище, че касаторът не е посочил на кои решения на ВКС противоречи обжалваният въззивен съдебен акт, нито противоречащи решения на други съдилища, а формулираните въпроси представляват превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и същите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради необжалваемост на въззивното решение с оглед цената на исковете, във връзка с които е образувано производството по установителния иск, е неоснователно, тъй като обжалваемостта на въззивното решение се определя от цената на иска, по отношение на който същото е постановено. В настоящия случай обжалваното решение на Шуменски районен съд е по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, който е неоценяем, поради което разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не намира приложение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд, след обсъжзане на събраните доказателства, е констатирал, че на 24.02.2006г. около 18.30 ч. в [населено място] на [улица]в близост до кръстовището с [улица]ищецът Б. Ч. при управление на МПС лек автомобил „ВАЗ“ модел 21.06 с ДК № Ш 9256, собственост на трето лице, загубил контрол над превозното средство и причинил ПТП, при което нанесъл щети на други два автомобила, паркирани на улицата, и при удара получил контузия на главата – закрита черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, след което бил закаран в болницата в [населено място] от свидетеля Л. и трето лице. Относно съставянето на процесния протокол за ПТП решаващият съдебен състав е приел, че ст. с-т И. П. – младши автоконтрольор при Р. /ОУ на МВР/ Шумен посетил на място произшествието, след което около 22.10 ч. и болничното заведение, в което се намирал ищецът. Относно поканата за тестване с техническо средство – дрегер и отказа на ищеца с мотива, че не е в състояние, въззивната инстанция е кредитирала показанията на свидетеля И. П. П.. Показанията на свидетеля Л. П. Л. относно факта, че ищецът по време на разговора с полицаите в болницата бил недекватен, не са кредитирани поради липсата на преки и непосредствени впечатления /свидетелят не е присъствал непосредствено и лично по време на разговора между ищеца и органите на реда/, липсата на специални медицински познания на свидетеля за преценка дали ищецът е могъл да разбира конкретните факти и обстоятелства от действителността и да ръководи постъпките си и е отчетена евентуалната заинтересованост на този свидетел поради близките му отношения с ищеца и факта, че двамата са колеги, съгласно чл. 172 ГПК. Изводът, че ищецът към момента на разговора с органите на реда не е бил неадекватен, е аргументиран и с обстоятелството, че ищецът сам е отказал амбулаторно лечение, подписал се е срещу този отказ и си е тръгнал от болницата без чужда помощ към 23.00 ч., т. е. един час след проведения разговор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият и третият, посочени от касатора въпроси са относими към предмета на делото, но са свързани с правилността на въззивното решение и отговорът им е обусловен от доказателствата, установената при тяхното обсъждане фактическа обстановка и кредитирането, респективно некредитирането на определени свидетелски показания. Дали следва да се приемат за достоверни показанията на свидетеля И. П., съставил процесния протокол за ПТП, или същите не трябва да бъдат кредитирани съобразно чл. 172 ГПК, зависи от преценката на въззивната инстанция, направена въз основа на обсъждане на всички събрани относими доказателства. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, обсъдил е събраните писмени и гласни доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза, в резултат на което е изяснил фактическата обстановка. Доколко при обсъждане на доказателствата, включително свидетелските показания съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, който касае обосноваността, респективно необосноваността на въззивното решение и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос, посочен от касатора, не е релевантен за спора, тъй като настоящият иск е за установяване неистинност на протокола за ПТП в частта относно отразеното в графата „алкохол“ – „Отказва да бъде изпробван с техническо средство“, с оглед твърдението, че ищецът никога не е отказвал да се подложи на проверка за алкохол. Въпросът дали протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда доказателствена сила или не се ползва с такава поради съставянето му на различни места – на мястото на ПТП и впоследствие допълването му на друго място относно графата „алкохол“, е въпрос, който следва да бъде разрешен от съда, разглеждащ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, но не е относим към иска по чл. 124, ал. 4 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Шуменски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 150 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2012г. по в. гр. дело № 526/2012г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. С. Ч. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 7 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.