4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
С.,23.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 485/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец С. Г. Т. с фирма „С. Д.” [населено място] чрез пълномощник адвокат Е. Димитрова – Сливенска адвокатска колегия против въззивно решение № 283 от 11.11.2013 г. по в. гр. дело № 559/2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 536 от 22.07.2013 г. по гр. дело № 151/2013 г. на Сливенски районен съд в частта, с която едноличен търговец С. Г. Т. с фирма „С. Д.” [населено място] е осъдена да заплати на Ж. С. Д. сумата 4559,53 лв. представляваща половината от 9119,05 лв. изплатена от Ж. С. Д. за погасяване на кредит по Договор за прокредит спринт № 130-682099 от 03.05.2011 г. от [фирма], ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба 16.01.2013 г. до окончателното изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – предявеният иск от солидарен длъжник за заплащане на платеното срещу съдлъжник, основаващ се на предсрочно плащане на цялото задължение, преждевременно ли е заведен при положение, че солидарният длъжник не е възразил пред кредитора, че срока за плащане е уговорен в полза на длъжника и не е уведомил съдлъжника за извършеното плащане и следва ли изпълнилия солидарен длъжник да изчака падежа на цялото задължение, за да предяви иска си срещу длъжника при положение, че по своя воля е заплатил цялото задължение, въпреки липса на предпоставки за неговата предсрочна изискуемост. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Ж. С. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск за неоснователно обогатяване намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението въпроси обобщено се свеждат до въпроса, дали иска на солидарния длъжник изпълнил цялото задължение към кредитора против останалите съдлъжници за горницата на платеното над припадащата му се част съобразно вътрешните отношения между съдлъжниците е предявен преждевременно, ако платилия задължението солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници притежават и не е уведомил останалите за изпълнението. В контекста на поставения въпрос жалбоподателката поддържа, че задължението по сключения договор за банков кредит с цел осигуряване на средства за осъществяване на търговската й дейност като едноличен търговец не е станало предсрочно изискуемо, поради което не се е налагало й предсрочното му погасяване от ищеца в качеството му на солидарен съдлъжник, който не е направил това възражение пред кредитора и не я уведомил за изпълнението като съдлъжник по договора. На тези доводи с обжалваното решение съдът е посочил, че условията за възникването на предсрочната изискуемост са уредени в договора чрез препращане към Общите условия за кредитиране и Общите търговски условия за банкови операции на банката.
Правните въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не касаят решаващите изводи на съда за уважаване иска на по чл. 127 ЗЗД.
Прието е с обжалваното решение, че сключеният договор за прокредит спринт с цел инвестиране търговската дейност на ответницата – едноличен търговец е подписан от ищеца в качеството на солидарен длъжник и по силата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора се понася от тях по равно, както и че солидарният длъжник заплатил целия дълг има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД за платеното над стойността на припадащия му се дял. Прието е, че по разпределение на дължа между съдлъжниците няма друга уговорка различна от предвидената в закона, поради което те отговорят по равно за дълга изплатен изцяло от ищеца, с оглед на което ответницата дължи половината от изплатеното задължение. Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответницата, че заемът не е станал предсрочно изискуем и не се е налагало предросрочното му погасяване, като се е позовал на Общите условия за кредитиране на П. банк АД, към които препраща сключения договор за прокредит спринт.
Въпросът дали солидарният длъжник изпълнил цялото задължение към кредитора е упражнил предсрочно регресното си право по отношения на другия съдлъжник за това, което е по -голямо по стойност от припадаща му се съобразно вътрешните отношения част, жалбоподателката е поставила във зависимост от твърденията, че платилият задължението солидарен длъжник не е противопоставил на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници притежават (заемът бил изплатен, без да е обявен от кредитора за предсрочно изискуем) и не е уведомил останалите за изпълнението.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 ЗЗД урежда общото правило във вътрешните отношения между солидарните длъжници, според което солидарният длъжник, които се готви да изпълни задължението си следва да противопостави на кредитора всички общи възражения, които и останалите съдлъжници притежават и да ги уведоми за изпълнението. Неизпълнението на тези задължения, когато се дължи на виновно поведение, поражда за длъжника ново задължение – да обезщети останалите за претърпените вреди, т. е. правилото на чл. 127, ал. 3 ЗЗД няма отношение към срочността на иска по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, а дава възможност на изпълнилия длъжник да бъдат противопоставени насрещни вземания за вреди. Твърдения за конкретно поносени вреди следствие неизпълнение на посочените от платилия общия дълг задължения не са навеждани от жалбоподателката. В този смисъл поставеният правен въпрос се явява ирелевантен за срочността на предявения иск, респ. за изхода на спора, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 283 от 11.11.2013 г. по в. гр. дело № 559/2013 г. на Сливенски окръжен съд.
ОСЪЖДА едноличен търговец С. Г. Т. с фирма „С. Д.” [населено място] да заплати на Ж. С. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ