О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 839
София, 24 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2396/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение №17201/07.10.2014 г. по в. гр.д. № 16354/2013 г. на СГС, ГК,ІVа състав, е потвърдено решението по гр.д. №35939/2012 г., СРС,55 състав, с което на осн.чл. 200,ал.1 КТ, [фирма], [населено място] е осъден да заплати на П. Т. Р. сумата от 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука ,ведно със законната лихва, считано от 25.07.2012 г. до окончателното и изплащане, и 355,49 лв. лихва за забава в плащането на главницата като за разликата до пълния претендиран размер на главницата от 12 000 лв. и на лихвата за забава от 2 700 лв. , исковете са отхвърлени.
В частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което се присъжда обезщетението по чл. 200,ал.1 КТ и лихва за забава, решението се обжалва с касационна жалба на [фирма].
В частта, в която исковете са отхвърлени, решението се обжалва от П. Т. Р. .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.,приема следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат право и интерес от обжалване на решението в съответните части и са срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба при въведената факултативност на касационното обжалване за да се допусне такова и касационната жалба да се разгледа по същество, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора / ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС/. По отношение на този въпрос следва да е изпълнено едно от допълнителните основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК.
При тази изходна позиция следва да се преценява допустимостта на касационното обжалване по двете касационни жалби.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението, обжалвано с касационна жалба от „Л. България Е.:
Въпросът, който този касатор е формулирал като обуславящ изхода на спора е дали ищецът е действал при условията на евентуален умисъл или съзнавана непредпазливост.Този въпрос действително е обуславящ като съдът е приел, че ищецът е действал при условията на груба небрежност /съзнавана непредпазливост/, поради което е намалил размера на определеното обезщетение за претърпените в резултат на трудовата злополука вреди .Тезата на касатора е, че ищецът е действал при условията на евентуален умисъл при която форма на вина неговата имуществена отговорност на осн. чл. 201,ал.1 КТ , следва да отпадне. Така формулирания въпрос обаче няма правен , а фактически характер . Дали ищецът е действал при условията на евентуален умисъл или груба небрежност е въпрос на преценка, която съдът извършва въз основа на фактите по делото.
Липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така, доколкото именно формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и допълнително основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК.
Относно допустимостта на касационното обжалване на решението, обжалвано с касационна жалба от П. Т. Р.:
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване този касатор е формулирал четири въпроса, както следва:
1.Длъжен ли е въззивният съд да разгледа оплакванията и доводите на жалбоподателя, касаещи неправилността на обжалваното решение на първоинстанционния съд , които са направени след подаване на въззивната жалба до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Касаторът счита, че по този въпрос и конкретно досежно разпоредбата на чл. 269,изр.2-ро липсва съдебна практика, поради което касационното обжалване по него следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
2.1. Императивна ли е разпоредбата на чл. 201,ал.2КТ и следва ли въззивният съд служебно да се произнесе по правилността на приложението на тази разпоредба.
2.2 Налице ли е „груба небрежност” от страна на пострадалия при злополуката работник- ищец по делото , за да се намали следващото му се обезщетение със 70%.
По въпрос 2.1 касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / ТР№1/09.12.2013 г. по т.д. №4/2012 г.на ОСГТК на ВКС ,доколкото съдът е бил длъжен служебно да се произнесе по правилността на обжалваното решение досежно приложението на чл. 201,ал.2 КТ , дори и без да е направено такова оплакване от жалбоподателя / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/. По въпрос 2.2 счита, че е налице противоречива практика относно понятието „груба небрежност” / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ ;
3.Кои са справедливите критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и неговото намаляване на основание чл. 201,ал.2 КТ .Счита, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК , където при далеч по- тежки нарушения на правилата на безопасност , съпричиняването се определя на около 50%.
Като допълнително основание за допустимост по този въпрос се сочи това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК .
4. Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивният съд .
Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. на ОСГК, т.19, съгласно която въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, което обуславя допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По първия поставен въпрос не е налице допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото разпоредбата на чл. 269,изр.2-ро ГПК е ясна и непротиворечива. С оглед на това , не се налага изричното и тълкуване с оглед правилното й приложение или преодоляване на противоречива практика при нейното прилагане. Този текст е израз на т. нар. ограничен въззив, който е въведен с новия ГПК / 2008 г./
Въпрос 2.1 е некоректно поставен и не следва да се разглежда ,доколкото съдът е разгледал хипотезата на чл. 201,ал.2 КТ и е приел, че в случая е налице „груба небрежност”, какъвто е извода и на първоинстанционния съд .Дали в случая е налице груба небрежност или друга форма на вина / въпрос 2.2/,както вече се посочи е фактически , а не правен въпрос.Този извод съдът формира въз основа установените със събраните по делото доказателства,факти.Същото се отнася и до приетия процент на съпричиняване. По тези съображения не се налага обсъждането на сочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по тези въпроси.
По въпрос №3 не може да се обоснове изпълнение на критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото размерът обезщетението във всеки отделен случай се определя с оглед конкретните обстоятелства.Общ критерий за справедливо обезщетение не може да бъде изведен .Отделно от това съдът не е излагал специални съображения по поставения въпрос, и следователно така както е формулиран не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение. Последното е относимо и към въпрос №4.Същевременно неговата обосновка от касатора на практика го определя като оплакване за допуснато процесуално нарушение, което не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство.
По изложените съображения касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17201/07.10.2014 г. по в. гр.д. № 16354/2013 г. на СГС, ГК,ІVа състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: