3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
С., 27.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 507 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] против въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 532 от 16.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 406/ 2010 год., с което е потвърдено определение № 583/24.02.2010 год., по ч.гр.д.№ 272/2010 год. на Пловдивския окръжен съд за оставяне без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх. № 14785/05.06.2009 год. по изп. д. № 00042/2009 год. на ЧСИ П. И. с рег.№ 821 на КЧСИ.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество на направеното оплакване срещу действията на ЧСИ П.И., предприети по горепосоченото изпълнително дело.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК частният жалбоподател е обосновал достъп достъпа до касационен контрол с допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуалния закон, твърдейки, че „ изясняването и правилното разрешаване на конкретния казус ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”.
Ответната по частната жалба страна, в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е заявила становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
Частният жалбоподател не е посочил конкретен въпрос на процесуалното и/ или материално право, който разрешен от въззивния съд с обжалвания съдебен акт, да е обусловил крайния правен резултат по делото – главната, основна предпоставка за допускане на искания касационен контрол.
Същата, според възприетото с действащия ГПК законодателно разрешение за факултативен достъп до касационен контрол в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК, рамкира и преценката, която касационната инстанция е задължена да извърши относно наличието на визирания от страната критерий за селекция – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, поради което непосочването и е достатъчно основание да се отрече допускане на самото касационно обжалване – арг. от т.1 на ТР № 1/19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в случая остава въпросът, че частният касатор не е аргументирал и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което не се изчерпва с възпроизвеждане на законовия му текст, съгласно дадените в т. 4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната, разяснения относно вложеното от законодателя съдържание в последното, което е друго самостоятелно основание да се откаже допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Що се касае до въведените доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на въззивния съд, то дори и същите да са евентуално основателни, като относими единствено към основанията за касационно обжалване те не биха могли нито да обосноват приложното му поле, нито да бъдат въобще обсъждани в производството по преценка наличието на изискуемите се процесуални предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Само за прецизност следва да се посочи, че доколкото по силата на диспозитивното начало – основно начало на гражданското съдопроизводство, осъществяващият инстанционен контрол съд е всякога обвързан от индивидуализирания в частната жалба предмет на обжалване, то Пловдивският апелативен съд е бил оправомощен да се произнесе единствено относно законосъобразността на отказа на първоинстанционния съд да разгледа жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу „съобщение на ЧСИ изх.№ 17588/27.05.2009 год., което не попада в обхвата на посочените в чл.435, ал.2 ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 532 от 16.04.2010 год., по ч.гр.д.№ 406/ 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: