5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 04.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВ
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от К. Н. т.д. № 3163 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 732 от 10.04.2015г. по т.д. № 2916/2014г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено решение № 2009 от 16.11.2012г. по т.д. № 3811/2011г. на Софийски градски съд по чл.74 ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноските за трите инстанции.
Ответникът по жалбата, О. Л. Т., оспорва изцяло касационната жалба като счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и касационните основания по чл.281 ГПК и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е допустим, като оспорването на решението на общото събрание е извършено в законноустановения 14-дневен срок. Според съда, е налице правен интерес от предявяване на иска от легитимирано лице – съдружник, правният интерес на който се обуславя от членственото му правоотношение с дружеството. Изложени са съображения, че в производството по чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чийто решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения, като прекратяването на членството на съдружника в хода на съдебното производство по чл.74 от ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и не води до недопустимост на иска. Към датата на проведеното общо събрание на съдружниците /25.01.2012г., чийто решения се атакуват, ответникът по жалбата е бил съдружник в дружеството, тъй като към този момент не е изтекъл срока за предизвестие, с изтичането на който автоматично губи качеството си „съдружник”. Съобразно чл.16, ал.1 от дружественият договор, тримесечния срок на предизвестие тече от края на текущата стопанска година и изтича на 31.03.2012г. На проведеното общо събрание на съдружниците, на което е представен общо 50% от капитала, не е имало необходимото представителство за вземане на решения, което води до опорочаване на процедурата по провеждане на събранието и вземане на решенията за приемане на заявлението на О. Т. за напускане, за освобождаването му от управител на дружеството, за продължаване на търговската дейност на дружеството като ЕООД с едноличен собственик на капитала Ж. Т., за приемане на учредителен акт на [фирма], за определяна на Ж. Т. за управител на дружеството и за възлагане на управителя Ж. Т. да заяви пред търговския регистър промените, съгласно взетите решения на ОС. Касае се до прекратяване на участието в дружеството поради подадено писмено предизвестие от съдружника, в който случай изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение, без да е необходимо провеждането на общо събрание за констатиране на това обстоятелство.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ „Счита ли се за императивно установен в разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ моментът, от който започва да тече срокът на предизвестието за доброволно прекратяване на членството на съдружник в О.?“, /2/ „Ако съгласно дружествения договор на О. началният момент на срока на предизвестието на съдружник за напускане на дружеството е обвързан с други юридически факти, какъвто е настъпването на края на текущата стопанска година, предполагащо различен момент на уреждане на имуществените отношения с прекратилия участието си съдружник, това не противоречи ли на автоматичния прекратителен ефект на предизвестието и на императивно установения в закона принцип и момент на уреждане на последиците от доброволното напускане на съдружник, съгласно чл.125, ал.3, вр. чл.125, ал.2 ТЗ?“ – въпроси, решени в противоречие с решение № 223 от 18.03.2004г. по гр.д. 892/2003г. на ВКС, решение № 46 от 21.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, решение № 120 от 10.07.2012г. по т.д. № 781/2011 г. на ВКС, решение № 1797 от 13.01.1995г. по гр.д. № 1029/1994г. на ВКС. /3/ „Когато съдружник в О. е отправил до дружеството предизвестие за напускането му по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, има ли същият съдружник правен интерес (с оглед основателността на иска) да атакува решение на ОС на съдружниците в същото дружество, с което е прието предизвестието му за напускане и е взето решение за извършване на необходимите съгласно ТЗ действия по вписване на това обстоятелство в ТР?“, /4/ „Ако ищецът, в качеството си на съдружник в ответното дружество към релевантния за това момент, е активно легитимиран да предяви иск с правна квалификация чл.74 ТЗ, счита ли се това за предпоставка, презумираща наличие на правния му интерес от отмяна на атакуваното решение и преценява ли се наличието на правен интерес на такъв ищец с оглед конкретното съдържание на атакуваното решение и конкретните правни последици, които ще настъпят с неговата отмяна при евентуалното уважаване на конститутивния иск?“, /5/ „Прекратяването на членството в О., настъпило в хода на производството по предявен от напусналия съдружник иск срещу дружеството с правно основание чл.74 ТЗ, счита ли се факт от значение за спорното право по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК и следва ли съдът, пред който е висящо делото, да зачете този факт при преценката за наличието на правен интерес у ищеца от атакуване решението на ОС на съдружниците в дружеството, когато в хода на производството оспорващият законосъобразността на решението съдружник е прекратил участието си в дружеството по реда на чл.125,а л.2 ТЗ?“ – въпроси, решени в противоречие с ТР № 1/2002г. на ВКС, решение № 128 от 19.11.2009г. по т.д. № 269/2009г. на ВКС, решение № 204/06.06.2012г. по т.д. № 898/2010г. на ВКС, решение № 133 от 15.02.2010г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, решение № 21 от 25.03.2013г. по т.д. № 290/2012г. на ВКС, решение № 293 от 10.04.1994г. по т.д. № 246/1994 на ВС, решение № 123 от 03.04.1992г. по гр.д. № 30/1992г. на ВС, решение № 4 от 30.01.1995г. по ф.д. № 193/1994г. на ВС. /6/ „Имат ли мотивите, инкорпорирани в определение по допустимостта на процеса (каквито са свързаните с наличието на надлежна активна процесуална легитимация на ищеца мотиви) задължителен характер за долустоящия съд по смисъла на чл.278, ал.3 ГПК относно формиране на изводи по същество на спора и съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила в решението си инстанцията, на която делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, да формира правни изводи по същество на спора, въз основа на мотивите на горестоящия съд, съдържащи се в определението относно допустимостта на иска?“
Първият въпрос, дали с разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ е императивно установен моментът, от който започва да тече срокът на предизвестието за доброволно прекратяване на членството на съдружник в О., макар и от значение за спора, не покрива релевираните допълнителни критерии. Даденото от въззивният съд разрешение относно приложението на разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ е в съответствие с цитирания от самия касатор задължителна практика на ВКС – решение № 46/ 22.04.2010г. по т.д. № 500/ 2009г. II ТО на ВКС, която е неправилно интерпретирана от жалбоподателя в изложението към жалбата му. В решението на ВКС е прието, че волеизявлението за напускане следва да бъде направено в писмена форма в рамките на определен срок – тримесечен съгл. диспозитивната норма на чл.125, ал.2 ТЗ или по-дълъг, предвиден в дружествения договор, какъвто е и настоящия случай, в който с определяне в учредителния договор за начало на течение на тримесечния срок края на стопанската година, се определя по-дълъг срок за предизвестието за напускането от посочения минимален такъв в чл.125, ал.2 ТЗ. С решението е прието, че с изтичането на срока на предизвестието съдружникът престава да бъде такъв и губи правото си на иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание, взети след напускането му. В настоящия случай атакуваните по реда на чл.74 ТЗ решения на ОС за приети не след прекратяването на членственото правоотношение на ищеца, преди това, докато ищецът е бил все още член на дружеството, предвид неизтеклия към момента на вземане на решенията срок на предизвестието за напускане. Ето защо, не е налице твърдяната от касатора евентуална недопустимост на исковете по чл.74 ТЗ, извеждана от липса на правен интерес. Исковете по чл.74 ТЗ са предявени от лице, което към момента на вземане на атакуваните решения от общото събрание, е имало качеството на съдружник, поради което същото има правен интерес от отмяна на решения, с които се приема предизвестие за напускане на дружеството, промяна на управителния орган и на собствеността върху капитала на О.-то, при вземането на които е прието, че прекратяването на членственото отношение на ищеца с дружеството е вече настъпило към датата на общото събрание. Самият касатор е посочил и задължителна практика на ВКС, според която отпадането на качеството съдружник по време на процеса е ирелевантно за упражняване на потестативното му право да иска по съдебен ред отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание, взети докато ищецът е бил съдружник. С оглед на това, трети, четвърти и пети въпрос, не могат да предпоставят допускането на касационния контрол. Наличието на задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, в съответствие с която е постановено въззивното решение, изключва както проявлението на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, към която спадат и решение на ВКС по стария ГПК, съобразно т.3 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно дело № 1/ 2011г. по тълк.д. № 1 /2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно не е налице изменение на законодателството или настъпили обществени промени, водещи до необходимостта да бъдат дадени нови правни разрешения на поставените въпроси, поради което не е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос не е обуславящ за изхода на спора, тъй като, от една страна, въззивният съд е приел, че с изтичането на срока за предизвестие автоматично настъпва прекратяване на членственото правоотношение, в съответствие с твърдението на самия касатор. От друга страна, последиците по чл.125, ал.3 ТЗ, не са предмет на делото и не са били обсъждани от въззивния съд в обжалваното решение. Началният момент на течението на срока на предизвестие на съдружник в О. е определен от въззивния съд съобразно клаузите на учредителния договор и начина на определянето му не е свързан с въпроса, дали с изтичането на срока настъпва прекратяването на членството в дружеството и какви са последиците по чл.125, ал.3 ТЗ от прекратяване на членството. Цитираната от касатора практика по чл.125, ал.3 ТЗ е неотносима за предмета на делото.
Не е налице общото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение и на последния поставен въпрос, тъй като въпросът е свързан с твърдение да допуснати процесуални нарушения от първата, а не от въззивната инстанция, поради което не се обхваща от предмета на касационното производство. Освен това, въпросът е свързан с поддържаната от касатора евентуална недопустимост на исковете, каквато не се установява да е налице, по съображенията, изложени по-горе.
Предвид изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 732 от 10.04.2015г. по т.д. № 2916/2014г. на Апелативен съд С..
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], да заплати на О. Л. Т., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.