О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 04.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4397 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. К. срещу решение № І-81 от 17.07.2019г. по в. гр. дело № 801/2019г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, гражданско отделение, І-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 603 от 18. 03.2019г. по гр. дело № 6766/2018г. на Бургаски районен съд, с което на основание чл.128, ал.1 СК са определени мерки за лични отношения на бабата по майчина линия С. Т. М. /молител/ с детето Б. Н. К., род. на 27.12.2013г., както следва: за период от време от шест месеца бабата да вижда и взема детето всяка втора събота от месеца от 10.00ч. до 18.00ч., а след изтичане на този период бабата да вижда и взема детето всяка втора седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване на детето, както и 10 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на упражняващия родителски права родител.
Касаторът К. поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като е постановено въпреки направено своевременно възражение за местна неподсъдност на делото по смисъла на чл. 128 СК и въпреки установеното фактическо местопребиваване на детето в [населено място], общ. Сунгурларе, при което местно компетентния съд е Карнобатски районен съд, а не Бургаски районен съд. Моли въззивното решение да бъде обезсилено, а делото да бъде прекратено пред Бургаски районен съд и изпратено по подсъдност на Карнобатски районен съд. Моли да му бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът релевира основания за допускане на касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК: Какво е съдържанието на правния термин „настоящ адрес“ на детето по смисъла на чл. 128 СК – фактическото пребиваване на детето на даден адрес съгласно пар. 1, т. 15 ДР Закона за закрила на детето или регистрирания настоящ адрес на детето по Закона за гражданската регистрация?, посочвайки, че обжалваното въззивно решение е в противоречие с определение № 185/23.04.2013г. по ч.гр.д.№219882013г. на ВКС, ІІ г.о..
Ответниците по касационната жалба – С. Т. М. и С. А. К. подават писмени отговори, в които поддържат становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационния контрол. Считат, че въззивното решение е допустимо и че въпросът за местната подсъдност на делото не може да се повдига, тъй като е разрешен в производство по чл. 121 ГПК с влязло в сила въззивно определение, според което компетентният първоинстанционен съд е Бургаски районен съд. Посочват, че независимо дали местнокомпетентният съд е Бургаския или Карнобатския районни съдилища, и в двата случая въззивната инстанция е една и съща, а именно Бургаски окръжен съд, чийто акт е атакуван в настоящото касационно производство. Молят да не бъде допускано касационно обжалване, а евентуално – касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по молба с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, т.е. същата е процесуално допустима. Не са налице обаче посочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Предмет на производството е молба за определяне на режим на лични отношения с правно основание чл. 128, ал. 1 СК от бабата по майчина линия на малолетното дете Б. Н. К., род. на 27.12.2013г..
Въззивният съд е установил, че между родителите на малолетното дете е налице висящо бракоразводно производство, по което са постановени привременни мерки относно упражняването на родителските права, предоставени на бащата, като е определен и режим на лични контакти между детето и майката. Независимо от изхода на спора по бракоразводното дело и упражняването на родителските права, е намерил, че бабата разполага със самостоятелно право на режим на лични контакти с малолетната си внучка, с което родителите са длъжни да се съобразят, и при защитен интерес на детето, няма пречка то да се упражнява във време, различно от времето за упражняване на родителските права или за осъществяване на режима на лични контакти от майката на детето, която е дъщеря на молителката. Преценявайки всички относими факти по делото и задължителните разрешения в т. 3 ППВС № 1/12.11.1974г., решаващият съд е счел, че е изцяло в интерес на малолетната Б. да общува освен с роднините си по бащина линия и с баба си по майчина линия, която е мотивирана да полага грижи за отглеждането и възпитанието й, а и притежава необходимите качества за това. За определения конкретен режим на лични отношения между бабата и внучката, БОС е взел предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционалното му развитие, отношението му към бабата, което е положително, нейните качества да го отглежда и възпитава, влиянието за развитието на личността му.
Възражението за местна неподсъдност на делото пред Бургаски районен съд, направено своевременно в отговора на молбата, е счетено за неоснователно от първоинстанционния съд с оглед регистрирания настоящ адрес на детето Б. в [населено място], като първоинстанционното определение в този смисъл е потвърдено от БОС по реда на чл. 121 ГПК с окончателно определение от 23. 01. 2019г. по ч.гр.д. № 63/2019г..
Поставеният от касатора правен въпрос не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е от обуславящо значение за решаващите правни изводи на съда досежно допустимостта на въззивното решение. Това е така, тъй като въпросът за местната подсъдност е разрешен окончателно по реда на обжалване с частна жалба на първоинстанционното определение /чл. 121 ГПК/, с което е оставен без уважение отвода за местна неподсъдност на касатора. По този начин съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 61/23. 05.2015г. по гр.д.№ 6270/2014г. на І г.о., подсъдността е стабилизирана и евентуалното неспазване на правилата за подсъдност не може да обуслови недопустимост на съдебното решение.
Не са установени и други предпоставки за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение, поради което то не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По делото не са представени доказателства за сторени от ответниците по касационната жалба съдебни разноски пред касационната инстанция, поради което такива не им се присъждат.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-81 от 17.07.2019г. по в. гр. дело № 801/2019г. на Бургаски окръжен съд, гражданско отделение, І-ви въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: