3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 05.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4025 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. К. Л., М. Василева Л., Цезарина Цветославова Л., [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] срещу определение № 191 от 09.07.2013г. по ч. гр. дело № 426/2013г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 3 състав в частта, с която след частична отмяна на разпореждане № 948 от 01.04.2013г. по ч. гр. дело № 356/2013г. на Ботевградски районен съд е постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 и чл. 418, ал. 1 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, отразяващо задълженията по договор за кредит № 34 от 15.06.2006г. и конкретизирани анекси срещу Ц. К. Л., М. Василева Л., Цезарина Цветославова Л., [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] за солидарно заплащане на [фирма], [населено място] на следните суми: 1 043 375,60 лв. – дължима и неизплатена главница по договора за кредит, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане, сумата 369 309,01 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода 18.07.2012г. до 28.03.2013г. и сумата 28 253,69 лв. – разноски /държавна такса/, и делото е върнато на Ботевградски районен съд за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочените длъжници.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и релевират доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по посочени два процесуалноправни въпроса.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, евентуално неоснователна, тъй като не отговаря на условията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение, с което след отмяна на разпореждането на районния съд е постановено издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК. Заповедта за изпълнение не подлежи въобще на обжалване, а може да бъде обжалвана само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/. Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/, не подлежи на касационно обжалване поради това, че не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а се отнася до изпълнението на присъденото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, и не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и много други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и определенията по чл. 419 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ц. К. Л., М. Василева Л., Цезарина Цветославова Л., [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] срещу определение № 191 от 09.07.2013г. по ч. гр. дело № 426/2013г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 3 състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.