3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр. София, 09.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Мария Иванова
Членове: Олга Керелска
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3413/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от К. Р. М. срещу решение № 35/ 15.03.2016г. постановено по в.гр.д. 46/2016г. на Варненски апелативен съд. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
Подаден е отговор от трето лице помагач на страната на Прокуратурата на РБ. Иска присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. Следва ли да се преценяват всички конкретни обстоятелства за определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от З.; 2. Какво е влиянието на предходните осъждания на едно лице върху интензитета на претърпените от него негативни последици, вследствие на незаконно задържане и в тази връзка какъв е критерият за справедливост.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2, ал.1, т.3 от З. с цена на иска над 5000лв., намира че касационната жалба е редовна и допустима, подадена е от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
В. съд е приел, че на ищеца е било повдигнато обвинение през м.декември 2006г. за престъпление по чл. 214, ал.2, т.2 във връзка с чл. 213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.1,2 и 4 вр.чл. 26, ал.1 от НК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ като е престоял в следствения арест 11 месеца и 24дни. По образуваното НОХД 1287/2007г., съдът прекратил делото и го върнал на прокуратурата за доразследване и с Постановление на прокурор от 01.12.2009г. производството било прекратено поради недоказаност. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.1, т.3 от З. във връзка с чл. 52 от ЗЗД и е присъдил обезщетение от 3000лв. като е отчел предишните осъждания на ищеца, последното от което на лишаване от свобода, въпреки което наложените наказания не са постигнали поправителен и възпитателен ефект, тъй като ищецът продължил да се движи в криминалния контингент и бил част от антуража на „В. Бандита“, липсата на здравословни и семейни проблеми, както и че приятелите му не са снели доверието си от него.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира.
По поставените въпроси има формирана задължителна практика на ВКС- т.11 от ППВС 4/68г. и решение 55/ 11.03.2013г. на ВКС ІV г.о., съгласно която в понятието „справедливост“ се включват всички обективни обстоятелства, които съдът следва да посочи конкретно по делото, както и да обоснове значението им за определяне на размера на обезщетението. Предходните осъждания са едно от тези обективни обстоятелства, които могат да дадат отражение на размера на присъденото обезщетение.
В случая въззивния съд не се е отклонил от тази задължителна практика, тъй като е взел предвид всички конкретни обстоятелства по делото при определяне на размера на обезщетението- вида на обвинението и предвиденото наказание, вида на наложените мерки за неотклонение и тяхната продължителност, възрастта и емоционалните страдания, продължителността на наказателното производство. Но също така съдът е отчел миналите осъждания на ищеца и обстоятелството, че наложените наказания не са постигнали поправителен и възпитателен ефект, както и че обвинението не се е отразило на семейните и приятелските отношения, както и на здравословното му състояние.
Разликата в размера на присъдените обезщетения по решенията на ВКС, представени от касатора, не се дължи на неправилно приложение и тълкуване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а се обуславя от преценката на конкретните обстоятелства по всяко от делата.
Поради изложеното, съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Направените от третото лице разноски не се присъждат на основание чл. 78, ал.10 от ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/ 15.03.2016г. постановено по в.гр.д. 46/2016г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: