О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
гр.София, 02.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №267 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. П. П. от гр. С., срещу решение от 15.10.2009г., постановено по гр.д. №3070/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.05.2007г., постановено по гр.д. №2309/2005г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от него искове с правно основание чл.49 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „М”ЕООД, гр. С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с правен интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Л. П. П. срещу „М”ЕООД искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 9996лв. – обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.03.2000г.-31.12.2000г. от доходи като семеен лекар и сумата 2000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от лично виновно извършено уволнение от директора на дружеството, негов работодател.
Въззивният съд е отхвърлил исковете като недоказани.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи ППВС №4/1975г., постановено по някои въпроси на непозволеното увреждане, на което счита, че въззивното решение противоречи. Не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесел в противоречие с разрешаването му в конкретна точка на постановлението, на което се позовава касатора, нито такъв може да се уточни от съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, в което са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. Неоснователни са доводите на касатора за противоречие на въззивното решение с т.9 на ТР №1/2000г. постановено по някои въпроси на въззивното обжалване. Не сочи конкретен въпрос от тези, разрешени по т.9 от тълкувателното решение, който счита, че е решен в противоречие от въззивния съд. Във въззивното производство като въззивник е депозирал молба за конституиране като ответник по делото на директора, издал заповедта за уволнение, която молба въззивният съд е оставил без уважение, тъй като конституиране на нова страна не е допустимо във въззивното производство, което не е в противоречие, а в съответствие с т.9 на ППВС №1/2002г. – че пред въззивната инстанция не могат да се предявяват нови искове.
Неоснователни са доводите, че въззивното решение е в противоречие с Решение №2586 от 12.10.1957г. по гр.д. №5184/57г. на ВС, ІVг.о. С приложеното решение е прието, че признаването за незаконно и отмяната на уволнението, възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност със заплащане на обезщетение за оставане без възнаграждение по трудово правоотношение поради незаконното уволнение, не ангажира отговорността на издалия заповедта за уволнение за заплащане на други вреди на уволнение извън обезщетението по КТ, освен при наличието на доказана квалифицирана вина или груба небрежност. С въззивното решение е прието същото, като съдът изрично се е позовал и на практиката на ВКС, изразена в Решение №317 от 19.06.1006г. на ІІІг.о., но искът е отхвърлен поради това, че не е доказано по делото, че уволнението е лично виновно извършено от длъжностното лице. Правилността на изводите на съда, че ищецът не е доказал твърденията си в тази насока, не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационното обжалване, а едва при разглеждане на касационната жалба, ако то бъде допуснато.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.10.2009г., постановено по гр.д. №3070/2007г. на Софийски градски съд, касационна жалба от Л. П. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: