О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 21.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3402/2008 година по описа на ІІ гражданско отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. и К. П. Г. от гр. С. чрез адв. Г от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд ІІ –д гр. о. по гр.д. № 2060/2007 г. в частта, с която оставено в сила решението на СРС по допускане на делба на магазина при дял за ищцата Н/4 ид.части и по ? ид.част за всяка от жалбоподателките. Поддържа се, че в тази част съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос за приложимостта на чл. 79 ал.2 от ЗС, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ищцата Н. П. П..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани да обжалват въззивния съдебен акт лица и поради това е процесуално допустима.
По отношение на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение приема следното:
За да допусне делба на процесния магазин, съдът е приел, че прехвърлителната сделка от 1996 г., извършена от първоначалната ответница Л. П. в полза на нейните внучки – настоящи жалбоподателки, не е произвела прехвърлителен ефект спрямо правата на ищцата Н в качеството й на наследник на П. П. , починал през 1993 г. Оставеното от него в полза на съпругата му Л. П. завещание от 1987 г. касае имуществото, което той е притежавал към момента на съставянето му при съобразяване с изрично изявената в завещателния акт воля, докато процесния магазин му е реституиран през 1992 г. с възстановяване на получената от отчуждаването по 60 ПМС от 1975 г. сума в размер на 1528 лв през ІІ.1992 г. и до смъртта си през 1993 г. той не се е разпоредил със завещателен акт по отношение на магазина. Поради това този обект се наследява от законните наследници – дъщеря и съпруга. С нотариалния акт от 1996 г. съпругата Л е прехвърлила целия магазин, а не само своята ? ид.част и поради това сделката няма прехвърлителен ефект за частта, с която тя се е разпоредила с отчасти чужда собственост (принадлежащата на ищцата по наследство от баща й половинка). За същата част е прието, че не е налице и добросъвестно владение от приобретателките С. и К. Г. , тъй като договора за продажба не представлява правно основание по смисъла на чл. 70 от ЗС, годно да ги направи собственици. Изминалият срок на упражняване на фактическа власт върху магазина от приобретателките Г. от сделката през 1996 г- до предявяване на иска за делба – 18.VІІ.2003 г. не е достатъчен за придобиване по давност на тази част от магазина, върху която ответницата Л не е придобила по наследство от съпруга си правото на собственост според изискването на чл. 79 ал.1 от ЗС.
Поставеният в касационната жалба и изложението по чл. 284 ал.3 т.1 материално правен въпрос за приложимостта на чл. 79 ал.2, респ. ал.1 от ЗС във връзка и с чл. 70 от ЗС (относно правното основание, годно да направи приобретателките по договора собственици), за придобиване на собственост обуславя крайното решение, обаче е решен в съответствие с правните норми и трайно установената съдебна практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Поради това не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІІ-д гр. о. от 4.ІІІ.2008 г. постановено по гр.д. № 2060/2007 г. относно допускането на делба на магазина.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: