О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. София, 01.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1454 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Г. против решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на 23.06.2010 г., по гр.д.№ 268/2010 г.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
В производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивния съд е приел, че същия е неоснователен, доколкото от събраните по делото доказателства, обсъдени от съда, не се е установило, че наследодателят на ищцата е притежавал спорния имот, представляващ земеделски имот – ливада, с площ от 3 700 кв.м. в землището на[населено място], общ.К., към правнорелевантния момент – внасянето на имота в ТКЗС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – съдебно-технически експертизи и свидетелски показания, за до формира изводи както относно фактическата обстановка по делото, така и въз основа на нея да направи правните си изводи относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към минал момент, с оглед предмета на търсената защита с иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, който да е разрешен при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Твърди се, че при разглеждането на спора от въззивната инстанция е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на определение за даване ход на делото в съдебно заседание, в което е депозирана молба за отлагане на делото. Процесуалните нарушения не са основание за допускане на касационното обжалване, доколкото същите не са посочени като такова в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. Процесуалните нарушения са посочени като касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, т.е преценката относно тяхното наличие и правилността на постановеното решение в тази насока, следва да се преценяват едва след като са налице предпоставките за допускането до касационно обжалване, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. В тази връзка, соченото процесуално нарушение /доколкото е налице/, е неотносимо към производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби по критериите на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид факултативността на касационното обжалване.
Липсата на посочен правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, въпреки посочването на съдебни решения, предвид позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК като касационно основание. Приложното поле на тази разпоредба обхваща случаи, при които въззивния съд се е произнесъл по посочения правен въпрос и по който правен въпрос е налице дадено разрешение в противоречив смисъл от други съдилища. Соченото решение на административен съд, на първо място не е от категорията съдебни актове, които са годни до доведат до извод за противоречиво разрешаване по правен въпрос, по смисъла на чл.280 от ГПК, доколкото под разрешаване на правен въпрос по смисъла на тази разпоредба се има предвид решения на граждански съд, а не на административен, като в този смисъл са и указанията по приложението на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 на ОСГТК на ВКС. На следващо място, твърденията на касатора са, че с това решение на административен съд се възприема фактическа обстановка, различна от тази на въззивния съд по конкретния спор. Фактическата обстановка, въз основа на която въззивния съд е формирал правните си изводи не подлежи на проверка в производството по допустимост на касационното обжалване, а в производството по проверка на правилността на съдебното решение, едва след допускането му до касационно обжалване, поради което доводите относно фактите по спора и противоречие в тази насока с друго решение, макар и от административен характер са неотносими в производството по чл.288 от ГПК. Представеното решение №2283/14.07.2004 г. по гр.д.№2347/2002 г. на ВКС, ІV г.о. също е неотносимо към настоящия спор, доколкото с него върховния съд е приел необходимостта от индивидуализирането на земеделска земя със своите кадастрални означения, въпрос, който не е бил спорен пред въззивния съд и по който той не е формирал правна воля, респ. не е отрекъл тази необходимост. Липсата на спор по този въпрос и липсата на произнасяне по този правен въпрос, води и до неотносимост на представеното решение, дори да се приеме, че е поставен правен въпрос от касатора по необходимостта от индивидуализирането на земеделска земя със своите кадастрални означения.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Окръжен съд – Кюстендил, постановено на 23.06.2010 г., по гр.д.№ 268/2010 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.