О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
ГР. София, 01.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.01.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3780/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. А. срещу въззивното решение на Габровски окръжен съд по гр.д. №104/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /И./ искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „главен специалист РК” в отдел „Рибарство и контрол” [населено място], извършено със заповед от 12.05.15 г. на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Не е формулирал обаче ясно и точно правни въпроси от предмета на спора, като общо основание за допускане на обжалването съгл. ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, за което е възразил и ответникът по жалба. В изложението на касатора се правят оплаквания за неправилност – съществени процесуални нарушения и необоснованост, на въззивното решение.
В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В случая касаторът не е посочил общото основание и не е обосновал специфичните допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, с разясненото в ТР №1/10 г. тяхно съдържание.
Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т. 3 ГПК, на които се е позовал касаторът, като в цитираното ТР са разграничени целта, предпоставките и приложното поле на двете групи основания.
При решаване на спора въззивният съд е обсъдил относимостта и достоверността на доказателствата по делото, както и доводите на страните във връзка със законосъобразността на уволнението, обусловена от тази на извършения задължителен подбор, като е формирал собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Извършена е проверка на обективните данни за подлежащите на подбор лица по заложените във връзка с критериите по чл.329 КТ показатели. Фактическите изводи на въззивния съд по съпоставянето на ищеца и заемащия същата длъжност при ответника в отдела „РК” в [населено място] негов колега, направени при контрола за законност на подбора, не подлежат на обсъждане и преценка в производството по чл.288 ГПК – в него ВКС не се произнася по обосноваността на въззивното решение, както бе посочено по-горе. Касаторът не е посочил по кои въпроси въззивното решение противоречи на цитираните в изложението решения на ВКС / или поне кои правнозначими изводи в решението обективират това противоречие/, за да се прецени наличието на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Основанието по т.3 от с.р. очевидно не е налице при многото практика на ВКС по въпросите на подбора, вкл. цитираната в изложението такава по чл.290 ГПК и посоченото в касационната жалба и в отговора ТР №3/16 г. ОСГК.
Поради изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №104/16 г. от 25.06.16 г.
Осъжда И. Н. А. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури 100 / сто / лв., юрисконсултско възнаграждение за това производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: