О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 10.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Николай Марков
при секретаря ………………………. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1266 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6117 от 5.ІV.2017 г. на Б. Н. В. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против решение № 2312 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 25.ІХ.2018 г., постановено по търг. дело № 6659/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1994 на СГС, ТК, с-в VІ-1, от 25.Х.2017 г. по търг. дело № 5735/2016 г. С последното – на основание чл. 95, ал. 2 ТЗ – по иск, предявен от А. И. И. от [населено място] срещу настоящия касатор, П. Б. В. и софийското СД „Тоби-Б-Василев и сие”, е бил изключен съдружника настоящ касатор в това събирателно дружество; на основание чл. 90 ТЗ, във вр чл. 85 ТЗ е била отнета представителната власт на същия съдружник и той е бил осъден да заплати на ищцата 900 лв. разноски.
Оплакванията на настоящия касатор В. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който – като неоснователни – да бъдели отхвърлени исковите претенции на И., вкл. и ведно с присъждане на всички направени от него разноски по водене на делото съгласно представен Списък по чл. 80 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й Б. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните шест /но всъщност пет/ правни въпроса:
1./ „Следва ли да се приемат като неистински писмени доказателства, за които не се доказа, че са истински от страната, върху която е доказателствената тежест в производството по оспорване по чл. 193 ГПК /защото не е ангажирала доказателства/ и следва ли изрично да бъдат изключени от доказателствения материал по делото тези писмени доказателства, както и следва ли съдът да ги кредитира при постановяване на решението си?”;
2./ „Представлява ли конкурентна търговска дейност от търговско дружество „приготвянето на хранителни продукти”, при положение, че основната дейност на друго дружество е „производството, обработката и продажбата на месо и месни полуфабрикати, колбаси, кафетерия, сандвичи, пици, хот-дог и безалкохолни напитки?”
3./ „Следва ли да се приеме за конкурентна търговска дейност от едно търговско дружество, когато развива дейност, идентична с извършваната от друг търговец, при положение, че управляващите двете дружества са работили заедно и не са се противопоставяли на това?”;
4./ „Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?”;
5./ „Длъжен ле е въззивният съд да обсъди подробно всички доводи и възражения на страните, а също и доказателствата във връзка с тези доводи и възражения?”;
6./ „Следва ли да се приемат като неистински писмени доказателства, за които не се доказа, че са истински от страната, върху която е доказателствената тежест в производството по оспорване по чл. 193 ГПК /защото не е ангажирала доказателства/ и следва ли изрично да бъдат изключени от доказателствения материал по делото тези писмени доказателства и следва ли съдът да ги кредитира при постановяване на решението си?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация А. И. И. от С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 800 лева, представяйки договор за правна защита и съдействие от 19.ІІ.2019 г.
Ответното по касация софийско събирателно дружество /СД/ „ТОБИ-Б-Василев и сие” не е ангажирало становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията в жалбата на съдружника В. за неправилност на атакуваното от него въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Б. Н. В. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на обективно съединените конститутивни искове на А. И. с правно основание по чл. 95, ал. 2 ТЗ и чл.чл. 90 и 85 ТЗ, предявени срещу настоящия касатор, въззивната инстанция е могла да констатира:
а./ Че в текста на т. VІІІ.4 от дружествения договор на ответното по касация СД „ТОБИ-Б-Василев и сие”, учредено през 1990 г, се съдържа правило, според което „съдружникът може да работи в други фирми, дейността на които не е конкурентна”;
б./ Че от 28.І.2002 г. настоящият касатор се е регистрирал в СГС и като едноличен търговец, действащ с фирмата „Василев-Богомил Василев”, както и че през същата година, в това си качество – на ЕТ, той е взел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за приготвяне на храна за нуждите на Социално учебно професионално заведение и е бил класиран на първо място;
в./ Че месопреработката е била съвпадащ предмет в търговската дейност на СД и на ЕТ „Василев”, а дори и в етикетите на продуктите, предлагани от последния, а именно биволска саздърма и биволска пастърма, е бил използван печат 2204019, предоставен за използване от събирателното д-во, както и че в периода 2002 г. – 2008 г., видно от годишните данъчни декларации на ЕТ, настоящият касатор е продължил да извършва дейност, свързана с месопреработване;
г./ Че с нотариална покана, която му е била надлежно връчена, ищцата А. И. е уведомила В., че не е давала съгласие да учредява фирма с конкурентен предмет на дейност с този на СД „ТОБИ-В-Василев и сие” и затова го е поканила „да преустанови всякаква дейност, свързана с ЕТ „Василев – Богомил Василев”;
д./ Че оспорените – като съдържание и автентичност – документи /находящи се на л. 242 до л. 257от досието на първостепенния съд при първоначалното разглеждане на спора/, за които е било открито производство по чл. 193 ГПК, не са послужили като доказателства при постановяване на сега потвърденото първоинстанционно решение, защото по същество са били изключени от събрания по това дело доказателствен материал;
е./ Че от обстоятелството, че за определен период от време няма доказателства за противопоставяне от страна на другия съдружник в СД на дейността на настоящия касатор като ЕТ, не се установява, при условията на пълно и главно доказване, наличие на съгласие по смисъла на чл. 83, ал. 1 in fine ТЗ и на горецитираната клауза по т. VІІІ.4 от дружествения договор на ответното по касация СД.
Въз основа на тези свои констатации въззивната инстанция е изградила решаващите си правни изводи за умишленото нарушаване от страна на настоящия касатор на законоустановения запрет за конкуренция по чл. 83 ТЗ, а оттам – за уважаване на надлежно упражненото от съдружника А. Ив. И. потестативно право за изключване на Б. В. като съдружник в СД „ТОБИ-В-Василев и сие”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва за е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в настоящия случай по необходимост се налага извод, че въпросите с пор. №№ 1 и 2 от изложението към касационната жалба не са били включени в предмета на спора и затова не са обуславящи за изхода по конкретното дело, докато останалите три правни въпроса се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.
В заключение, релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата въпроси с номера 1 /едно/ и 6 /шест/ са с напълно идентично съдържание, а погрешното отъждествяване от касатора В. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответницата по касация А. Ив. И. искане с правно основание по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът Б. Н. В. от С. ще следва да бъде осъден да й заплати разноски в размер на сумата 800 лв., представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК – съгласно приложен към писмения й отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от 19.ІІ.2019 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2312 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 25.ІХ.2018 г., постановено по т. д. № 6659/2017 г.
О С Ъ Ж Д А касатора Б. Н. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на ответницата по касация А. И. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „В”, етаж ІІІ, СУМА в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1266 п описа за 2019 г.