3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
С., 11,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 3655/15година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на Д. В., гражданин на И. против определение от №2725 от 05.10.2015 год. по гр.д.№2237/2013 год. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба- [фирма]”, [населено място] е на становище, че частната жалба е недопустима, като подадена от лице без представителна власт, а по същество и неоснователна, тъй като е недоказано твърдението на противната страна за заплащането на разноски за въззивното производство.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима, доколкото адв. Г. е приложил към т.д. №2046/15г. на ВКС, ІІ т.о., редовно пълномощно, с което настоящият молител го упълномощава да го представлява в производството, свързано с оспорване на присъдените с въззивното решение на САС разноски / стр.9 т.д. 2046/15 на ВКС./- предмет и на настоящия спор, а приложените разпечатки представени на английски език, за които ответникът по частната жалба е поддържал, че съставляват доказателство за липса на представителни права на адв. Г. не съставляват доказателство за оттегляне на пълномощията, дадени му надлежно. Следователно частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение №1978/31.10.2013г. по гр.д. 2237/13г. на САС, в частта му за разноските, с която е било присъдено адвокатско възнаграждение,съставляващо разноски направени от ответника по въззивната жалба – Д. В.. Съдът е квалифицирал отговорността за разноски като такава по чл.45 ЗЗД, като в тази връзка е извършил преценка, че по делото не било установено да са претърпени вреди, тъй като било установено, че адвокатското възнаграждение било договорено но не било платено.
Частната жалба е неоснователна, макар и по съображения, различни от изложените мотиви на Софийски апелативен съд.
Правно несъстоятелно е приетото от състава на Софийски апелативен съд, че отговорността за разноски се квалифицира по чл.45 ЗЗД, тъй като тези текст третира деликтна отговорност, а в случая не е налице деликт. Както практиката, така и теорията безпротиворечиво дефинират отговорността за разноски като обективна, невиновна отговорност,която не е отговорност за вреди, тъй като обхваща само направените разноски, които се дължат с оглед постановения от съда правен резултат. Тази отговорност намира своето правно основание в чл.78 ГПК. Съгласно разясненията дадени с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС №6/12г. само доказването на направените разноски в производството има за правна последица приложението на чл.78 ГПК, като в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, когато то е отбелязано като платено в брой. В тези случаи договора съставлява разписка за осъщественото плащане. С оглед така установеното със задължителна съдебна практика, следва да се приеме, че правилно е отказано присъждане на разноски, тъй като въззиваемия не е представил доказателства, удостоверяващи заплащането им. Д. В. е представил пълномощно на адвокатите В. В., А. К. и Е. С., на които е било възложено изпълнението на защитата от [фирма].Представен е и договор за правна помощ и съдействие, от който се установява, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер 52542лв., като отговор на въззивната жалба на противната страна са подали двама от упълномощените адвокати – адв. В. и адв. С.. В цитирания договор, обаче, изобщо не е указан начина на плащане- липсва каквото и да било отбелязване в графите, свързани с начина на плащане – по банков път и в брой, както не са и ангажирани доказателства за осъществено плащане на така договорената сума. Следователно и с оглед цитираната задължителна практика, крайният извод за недоказаност на разноските е правилен и определението следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят се е позовал на фактически невярното твърдение, че в договора за правна помощ било отразено че възнаграждението е платено в брой. Такова отбелязване липсва – графата указваща –„в брой” не е била попълнена, нито по друг начин е установено посочена сума да е платена в брой. Ирелевантно е това дали е било оспорен този договор от противната страна, тъй като той обективно удостоверява, че [фирма] и Д. В. са договорили адвокатско възнаграждение. Страната с оглед изложеното е следвало да удостовери, че възнаграждението е заплатено в брой, като в тези случаи отразяването на този факт в договора за правна помощ, има характер на разписка, удостоверяваща плащането – т.е установяваща, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение / т.1 ТР ОСГТК на ВКС №6/12г./. Такъв обаче не е разглеждания случай.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от №2725 от 05.10.2015 год. по гр.д.№2237/2013 год. на Софийски апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: