ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
[населено място] 13.02.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Чаначева
т.д.№ 126/2017 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба от Ш. Р. Ш. от [населено място] против oпределение № 296 от 27.10.2016 г. по в.ч.т.д. № 108/2016 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено oпределение № 705/23.06.2016 г. по гр.д. № 1337/2015 г. на Районен съд – Търговище за оставяне без уважение искането за възстановяването на срока, даден за внасяне на държавна такса по въззивна жалба с вх. № 2371/10.03.2016 г.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма],гр.Б. излага становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Търговищки окръжен съд е потвърдил oпределение № 705/23.06.2016 г. по гр.д. № 1337/2015 г. на Районен съд – Търговище, с което е отказано възстановяването на срока, даден за внасяне на държавна такса по въззивна жалба с вх. № 2371/10.03.2016 г. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че молбата е неоснователна поради отсъствие на предвидените в процесуалния закон предпоставки за възстановяване на пропуснатия срок. Съобразявайки обстоятелствата, посочени като причина за пропускане на срока – временна неработоспособност, поради заболяване на Ш. Р. Ш. и твърдение за невъзможност пълномощникът на жалбоподателя – адв. Е. П., да установи контакт с доверителя си до изтичане на срока и да го уведоми за подлежащата на отстраняване нередовност на жалбата, въззивният съд е преценил, че адв. П. е могла да поиска продължаване на срока по реда на чл. 63 ГПК, каквото искане не е направено по делото. Съдът е препратил и към решаващите мотиви на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК, с които неоснователността на искането е мотивирана и със съображения, че сочените в молбата по чл. 64 ГПК обстоятелства нямат характер на особени и непредвидени в смисъла, изяснен от задължителната и трайна практика на ВКС – определение № 26/21.01.2012 г. по ч.гр.д. № 611/2011 г. на I г.о., определение № 11/2012 г. по ч.гр.д. № 719/2011 г. на IV г.о., определение № 2 от 01.02.2012 г. по ч.т.д. № 928/2011 г. на II т.о., определение № 340/16.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2507/2013 г. на I г.о. и не предпоставят възстановяване на пропуснатия срок, тъй като дадените указания за отстраняване на нередовност на въззивната жалба са били изпълними за пълномощника на жалбоподателя, на когото са съобщени.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.В своето изложение, касаторът е заявил, че са налице основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставил е въпроса – „Когато страна в процеса представи надлежно доказателство, за наличието на обективна причина за наличието на особено, непредвидено обстоятелство, което не е могла да преодолее, това основание ли е за възстановяване на срока?” Касаторът е развил оплакванията си за неправилност на съдебният акт. По основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, лаконично е отбелязано че „от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е кога следва да се възстанови срока и какво в действителност представлява обективна причина за възстановяване на срока.”
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Дори и да се приеме за релевантен поставеният от него въпрос, въпреки, че е общ и хипотетичен и не е обосноваван, с оглед приетото подробно мотивирано определение на въззивния съд, то налице би било само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика, а се е задоволила само с общ лаконичен довод. Извън това и с оглед изричното позоваване не съдилищата на многобройна и непротиворечива задължителна за тях съдебна практика, с която са изяснени предпоставките за продължаване на съдебни срокове, твърдението за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е правно необосновано.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на oпределение № 269 от 27.10.2016 г. по в.ч.т.д. № 108/2016 г. на Търговищки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :