4
гр. д. № 7655/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 84
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 11 февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 7655/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Б. Г. Д., В. Г. П., Е. Г. Ч., С. Г. В. и И. Х. Г. са подали касационна жалба срещу , с което е потвърдено решение по гр. д. № 298/2012 г. на Костинбродски районен съд, за отхвърляне на предявените от касаторите искове за делба на недвижим имот УПИ VІІ-2555, в кв. 134 по плана на [населено място] с площ от 958.13 кв. м. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и на три поземлени имот в [населено място] представляващи УПИ V-124 с площ от 987 кв. м., УПИ ХІІ-124 с площ от 1013 кв. м. и УПИ ХІІ-124 с площ от 1093 кв. м. и трите в кв. 27 по плана на селото.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се иска на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, по разрешения процесуален въпрос 1. в случай на оспорване на саморъчно завещание и направено възражение за нищожност на същото по смисъла на чл. 42, б. „б” ЗН във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, достатъчно ли е допуснатите по делото съдебно графически експертизи да дадат заключение за това, че вероятно текстът на завещанието е написан от наследодателя, за да се приеме, че завещателното разпореждане е автентично и оспорването неоснователно.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по още два процесуални въпроса: 2. спазено ли е правилото за пълно и главно доказване по несъмнен начин от носителя на доказателствената тежест за установяване, че завещанието е написано и подписано от завещателя, когато е установено че почерка, с който е написан текста на завещанието, съответства на част от стравнителния материал, в който няма данни за автор и не съответства на друга част от него, в който има данни за лицето от чието име са съставени; 3. недействително ли е завещателното разпореждане поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД) ако имотът, предмет на завета, не е индивидуализиран като точно определена вещ; 4. може ли съдът да възпроизвежда в мотивите на решението факти, които не са установявани по делото.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Твърдят че поставените въпроси не са коректно формулирани, както и че не са от значение за формираната правна воля на съда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли предявения иск за делба, съдът е приел за установено, че ответниците Е. Р. и А. А. се легитимират като собственици на имотите на основание завещание, дарение и давностно владение.
Ищците по иска са наследници на починали сестри и брат на наследодателя А. В. Р.. Установено е по делото, че през 1956 г. А. и брат му С. В. Р. са придобили на основание договор за покупко-продажба УПИ VІІ-2555 в кв. 134 по плана на [населено място]. В договора не е посочено при какви права възниква съсобствеността, поради което и по аргумент от чл.30 ЗС правата им са се считали за равни. През 1970 г. и 1988 г. въз основа на издадени строителни разрешения в имота първо е била построена двуетажна двуфамилна сграда, а след това сградата е била пристроена, като пристройката има несамостаятелен характер.
През 1986 г. двамата братя А. и С. са се позовали на давностно владение и снабдили с нот. акт за собственост на недвижим имот, съставлявал дворно място с площ от 3500 кв. м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и две стопански постройки, индивидуализиран с граници и съседи, за който имот, заснет с пл. № 124 в кадастралния план, са били отредени с регулационния план от 1988 г. три парцела: УПИ V-124, УПИ ХІІІ-124 и УПИ ХІІ-124 в кв. 27 по плана на [населено място].
През 1984 г. А. Р. е съставил саморъчно завещание, с което е завещал притежаваните от него части от имота в [населено място] както и първия етаж от жилищната сграда на племенника си Е. Р. (син на брат му С. Р.), както и както и ? ид. ч. от дворното място в [населено място] описано със съседи и половината от построените в него сгради.
След смъртта на А. Р. през 1995 г., през 1996 г. съпругата му Р. Р. е дарила на Е. С. Р. притежаваната от нея ? ид. част от описаните по-горе имоти, като си е запазила правото на ползване за имота в [населено място].
Ищците са племенници на наследодателя А. А. – деца на неговите починали сестри Ц. З., С. Л. и Е. С.. Те са оспорили автентичността на завещанието направено от А. А., въвели са и довод за нищожност поради това, че не е индивидуализиран завещания имот в [населено място].
Въз основа на приети едночленна и тричленна почеркови експертизи съдът е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателя, поради което е валидно. За неоснователен е намерен доводът, че завещаният имот в [населено място] не е достатъчно индивидуализиран, поради това че е описан с площ от 2000 кв. м.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение, по първия процесуален въпрос. Както едноличната, така и тричленната графически експертизи приемат, че представения сравнителен материал и завещанието са написани от едно и също лице, като намерените различия на някои елементи от някои букви обосновават с значителната разлика във времето, когато са били съставени. Тричленна експертиза дава заключение, че ръкописният текст и подписът за „завещател” в саморъчното завещание са написани и подписани от А. Р.. Тези констатации не са изградени на предположения, а са обосновани с подробен анализ на графичните елементи и други особености на почерка и положения параф. Въпросът за автентичността на частен писмен документ е фактически и той е установен с приети експертизи в констатациите на които не се съдържат различия, които да обосноват друг извод.
Поставеният втори процесуален въпрос също не е обусловил решаващите изводи на съда за автентичност на завещанието. Представеният сравнителен материал на почерковата експертиза е бил обсъден и анализиран от нея в съответствие на информацията, която носи. Книжката на отечествения фронт, издадена на името на завещателя, е била анализирана относно почерка, с който е попълнена. Сходството на елементите на почерка с почерка, на съставилия завещанието е обосновало извод, че двата документа са написани от едно и също лице. По отношение автентичноста на подписа експертизата е изградила правните си изводи след анализ на сравнителен материал, в който се съдържа подписа на завещателя. Въпросът за относимостта на доказателствата и обосноваността на изводите, направени въз основа на тях, са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по които съдът се произнася при проверка на обосноваността на решението.
Обосновано, въз основа на съдържанието на завещанието, съдът е намерил за неоснователен доводът, че то е нищожно по отношение на имота в [населено място], тъй като имотът не е достатъчно индивидуализиран, аргумент за което е намерен в това, че е описан с площ от 2000 кв. м., вместо с площ от 3000 кв. м. Основните белези на недвижим имот са неговото местонахождение и граници. В завещанието е посочено местонахождението, описани са и границите като три от тях: улица, Г. Х. и наследници на М. Г. съвпада с описаните в констативния нот. акт от 1986 г., а по отношение на границата – имот на АПК, същата е сходна с границата по нот. акт – имот на ПК К.. Това записване правилно е преценено от съда като достатъчно да индивидуализира имота, предмет на завещателното разпореждане, поради което последното не е нищожно поради липса на предмет. В случай че имотът не е бил индивидуализиран с граници, това не би било основание за нищожност, ако завещателят е имал само един имот в съответното населено място.
Материалноправният въпрос е решен при правилно прилагане на последователната практика на съда относно индивидуализацията на недвижимите имоти и материалния закон, поради което той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По четвъртия поставен въпрос също не е налице основание за допускане на касационна проверка. Действително в мотивите на решението съществува текст на стр. 2, абзац предпоследен, който не е във връзка с предмета на делото. Този текст логически е извън мотивите, изразяващи фактическите и правни изводи на съда по спора, предмет на въззивното производство, и не е обосновал направените от него изводи. Касае се вероятно за техническа грешка в резултат на „пренасяне на текст”, който е извън контекста на мотивите, изложени от съда по предмета на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.07.2013 г. по гр. д. № 170/2013 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: