3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. С., 15,03,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 421 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба и насрещна касационна жалба, подадени и от двете страни в производството срещу въззивно решение, постановено на 04. 07. 2014 г. от Софийски градски съд, АО, III-Г състав по гр.д. № 10088 по описа на съда за 2013 г. Ищецът [фирма] обжалва с подадена касационна жалба въззивното решение в частта му, с която е отменено първоинстанционното такова в неговата част, с която е признато за установено, че ответникът [фирма] му дължи сумата над 18022.02 лв. до сумата 24026.42 лв. по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявен като частичен от иск в пълен размер на 30026.42 лв., представляваща главница по договор за СМР и фактура № 1/09. 04. 2009 г., ведно със законна лихва върху същата сума от 17. 02. 2010 г. до окончателното изплащане, и в тази му част предявеният иск е отхвърлен, със законните последици. С подадена насрещна касационна жалба ответникът [фирма] обжалва въззивното решение с искане за отхвърляне на така предявената срещу него, като частична претенция в цялост – за сумата 24026.42 лв., при наличен правен интерес да го обжалва в частта, с която искът срещу него е уважен, т.е. за сумата 18022.02 лв.
При извършена служебна проверка за редовността на производството, настоящият касационен състав констатира допусната в обжалваното въззивно решение очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване от въззивния съд, който го е постановил. С обжалваното по въззивен ред първоинстанционното решение е признато по иска, предявен от [фирма], че ответника [фирма] му дължи сумата 24026.42 лв., ведно със законната лихва върху същата от 17. 02. 2010 г. до окончателното изплащане, със законните последици. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в производството, с което първоинстанционното решение е обжалвано в цялост. По така подадената жалба въззивният съд е отменил решението частично – за сумата над 18022.02 лв. до сумата 24026.42 лв. и с решението си е отхвърлил предявеният иск в тази му част. В мотивите на въззивното решение се съдържа изричен извод на въззивния съд, че искът е частично основателен до сумата 18022.02 лв. по главницата. В диспозитива на постановеното решение обаче липсва произнасяне по спора в тази му част, което сочи на налично противоречие между видната от мотивите на решението, формирана действителна воля на решаващия състав по тази част от спорното право, и диспозитива на съдебното решение.
Изложеното налага делото да се върне на въззивния съд за отстраняване на така установената очевидна фактическа грешка, след което същото отново да се изпрати на касационната инстанция за произнасяне.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА т.д. № 421/15 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о. на Софийски градски съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение по гр.д. № 10088/13 г. по описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: