3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
С., 17,02,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 690 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. кетъринг ООД-С. против решение № 30/14.04.2010 г. по т.д. № 3346/2009 г. на С. АС, с което се оставя в сила решение от 8.10.2009 г. по ф.д. № 204/2009 г. на СГС, с което е прекратено дружеството на основание чл.517,ал.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. ООД-С. е подал отговор, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, като и че същата е неоснователна.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос- приложението на чл.50,ал.1 и 2 ГПК, в противоречие със съдебната практика. Представено е определение /по чл.274,ал.2 ГПК/ № 182/26.03.2009 г. по /ч./т.д. № 175/2009 г. на ІІ т.о., с което е прието, че в нарушение на чл.50,ал.4 ГПК не е изпълнена процедурата за призоваване по чл.47,ал.1 ГПК. Другото определение на ВКС-ІV г.о. касае неточно прилагане на чл.219 ГПК за привличане на трето лице, което няма отношение към настоящето дело. Представени са и две определения на Върховният административен съд.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не може обжалвано въззивно решение да се съпоставя с определение по реда на чл.274,ал.2 ГПК, съобразно приетото с ТР 1/2009 ОСГТК. Практиката на Върховният административен съд не се включва в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК. На касационно обжалване подлежат само въззивните, но не и първоинстнационните решения. Доводът, че съдът /първоинстанционният/ не е изпълнил състава на чл.23,ал.4 ЗТР, е неотносим в настоящето производство.
Независимо от горното, следва да се има предвид, че в адреса по регистъра няма вписано разграничение между лицева и вътрешна сграда, както обяснява касаторът. Следователно, вписаният адрес е непълен. Няма приложение и ал.4 на чл.50 ГПК, тъй като е налице хипотезата на ал.2. Същественото е, че всички тези действия по призоваването, от които се оплаква касаторът и въвежда в изложението за допускане на касационно обжалване, са били извършени от първоинстанционния съд, след което са проверени от въззивната инстанция, /виж стр.4 от въззивното решение/, където касаторът е бил редовно призован. Именно поради липсата на твъдяното нарушение на съдопроизводствените правила в първата инстанция, затова въззивният съд е приел и за недопустимо оспорването пред него на действията на съдия-изпълнителя с позоваване на незаконосъобразност на акта за овластяване, /независимо от което излага и мотиви на стр.5, че при издаването на същия са били спазени императивните правила на чл.517 ГПК/. Затова, не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, което би обусловило допускане до касационен контрол по смисъла на т.1 ТР 1/2009 ОСГТК. А правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд не е предмет на преценка в производството по допускане на касационното разглеждане на делото.
Представеното допълнително от касатора решение № 770/27.07.2010 г. по т.д. № 646/2009 г. на СГС, което е постановено след подаване на касационната жалба на 18.06.2010 г. и за което няма данни да е влязло в сила, не може да бъде прието и обсъждано в настоящето производство.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 30/14.04.2010 г. по т.д. № 3346/2009 г. на С. АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: