3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 84/17.02.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3690 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 153/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 50/ 2019 г., с което Апелативен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 188/ 07.12.2018 г. по гр.д. № 21/ 2018 г. на Окръжен съд – Габрово, е отхвърлил исковете на М. Х. М. срещу Прокуратурата на Република България за сумите 40 693.19 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2 306.81 лв. – обезщетение за имуществени вреди от решение № 62/ 24.03.2016 г. по гр.д. № 115/ 2015 г. на Габровски окръжен съд по чл. 5 от Закона за лицата и семейството за поставяне на ищеца под пълно запрещение и от решение № 107/ 29.07.2016 г. по н.ч.д. № 283/ 2016 г. по чл. чл. 162 – 164 от Закона за здравето за настаняване в лечебно заведение за задължително лечение на психично разстройство.
Решението се обжалва от М. Х. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните процесуално-правни въпроси (допълнени и конкретизирани в съответствие с т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Легитимирана ли е Прокуратурата на Република България да представлява държавата по иск за обезщетение на вреди от неправилно съдебно решение по чл. 5 от Закона за лицата и семейството за поставяне на пострадалото лице под пълно запрещение и от неправилно съдебно решение по чл. 162 – 164 от Закона за здравето за настаняване в лечебно заведение за задължително лечение на психично разстройство на пострадалото лице? и 2. Дължи ли съдът указания за посочване на надлежен ответник, когато установи, че по така предявения иск за обезщетение на вредите от незаконно съдебно решение Прокуратурата не е легитимирана да представлява държавата? Касаторът счита, че повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване, като твърди, че допускането на касационния контрол по тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е недопустимо, като постановено по искова молба срещу ненадлежен ответник, респ. неправилно, доколкото са налице материално-правните предпоставки да се ангажира отговорността на държавата (касационни основания по чл. 280, т. 2 и по чл. 280, т. 3, пр. 1 ГПК).
От ответника Прокуратурата на Република България, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (обжалваното решение е въззивно по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв.), от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията за това са следните:
Със заявените две основания на предявения иск ищецът М. Х. М., а сега – касатор, е претендирал обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди с твърденията, че двете неправилни съдебни решения, съответно по чл. 5 ЗЛС и по чл. 162 -164 от ЗЗ, са накърнили негови неимуществени права и са причина да направи разходи и да пропусне доходи, които държавата е длъжна да обезщети. Легитимацията на Прокуратурата като ответник по така предявения иск е обосновал с твърденията, че: 1) производството по иск по чл. 5 ЗЛС, което е било образувано по молба на неговия син Х. М. М., се е развило с участието на прокурор (чл. 336, ал. 1 ГПК), а въпреки това по него е постановено неправилното съдебно решение за поставяне на ищеца под пълно запрещение и 2) по искане на прокурор е било образувано другото производство, по което с неправилното съдебно решение по чл. 162 – 164 от ЗЗ е бил настанен в лечебно заведение за задължително лечение на психично разстройство.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че: 1) производството по иска по чл. 5 ЗЛС е било образувано по молба на Х. М. М., син на ищеца, а е разгледано с участието на прокурор (чл. 336, ал. 1 ГПК) и 2) по искане на прокурор е било образувано производството за настаняване в лечебно заведение за задължително лечение на психично разстройство на ищеца.
По така предявения иск въззивният съд е изключил всяка възможност да се ангажира отговорността на държавата, включително с представителството на посочения в исковата молба ответник – Прокуратурата на Република България. Мотивирал се е с това, че: 1) решението по чл. 5 ЗЛС за поставяне на ищеца под пълно запрещение не е влизало в сила, а е било отменено по реда на инстанционния контрол и 2) решението по чл. 162 – 164 от Закона за здравето е влязло в сила, а и определението, с което на ищеца на основание чл. 159 ЗЗ е била определена стационарна форма на проведената по същото дело тройна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. Въззивният съд е обобщил, че: 1) неправилното съдебно решение по чл. 5 ЗЛС не е влизало в сила, не е породило правни последици, поради което от него вреди за ищеца не произтичат и 2) законът не допуска след влизане в сила на решението по чл. 162 – 164 ЗЗ и на определението по чл. 159 ЗЗ ищецът да оспорва тяхната правилност, включително чрез предявения иск.
При тези мотиви на въззивния съд никой от повдигнатите въпроси не обуславя въззивното решение. С установените в решението факти въззивният съд е изключил всяка възможност (материално-правна предпоставка, условие) да ангажира обективната гражданска отговорност на държавата да обезщети вредите от незаконна дейност на правозащитен орган, съзирайки в първото заявено основание на предявения иск претенция за обезщетение на вреди от невлязъл в сила съдебен акт, а във второто – претенция за обезщетение на вреди от влезли в сила съдебни актове, последиците на които законът не допуска ищецът да оспорва. За тези мотиви са без значение хипотезите, в които законът допуска Прокуратурата да представлява държавата по иска за обезщетение на вреди поради незаконна дейност на правозащитните органи, както и задължението на съда за даване на указания, когато този иск пострадалото лице е насочило срещу ответник, който не е легитимиран да представлява държавата. Изложеното изключва общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по повдигнатите въпроси.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 153/ 26.06.2019 г. по гр.д. № 50/ 2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се върнат изисканите и приложени към настоящото дело две други дела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.