О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 18.02.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 21 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК вр. чл.396,ал.2,изр.трето ГПК.
С определение №3601,постановено на 05.12.2012г. по в.ч.гр.д.№3669/2012г. Пловдивският окръжен съд е отменил определение №1602/27.11.2012г.,постановено по гр.д.№2163/2012г. по описа на Районен съд-Асеновград и вместо това е допуснал обезпечение на предявения от Е. К. Н. против [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане дружеството да отстъпи собствеността и предаде владението върху товарен автомобил,марка и модел “М.С. 308 ЦДИ” с рама №W. и двигател №*,с рег. [рег.номер на МПС] чрез налагане на запор върху автомобила и спиране на същия от движение.
Определението е обжалвано от [фирма]-гр.А. с оплаквания,че при постановяването му въззивния съд неправилно е приел, че искането за допускане на обезпечение е подкрепено с достатъчно писмени доказателства по смисъла на чл.391,ал.1,т.1 ГПК и по-специално неправилно е приел,че представената фактура за покупката на автомобила представлява такова убедително доказателство въпреки че не носи неговия подпис. Поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса дали фактурите представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391,ал.1,т.1 ГПК,който е решаван противоречиво от съдилищата,което счита,че обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Моли касационното обжалване да бъде допуснато на това основание и обжалваното определение да бъде отменено,като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата Е. К. Н. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,както и че по същество жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че представената с молбата фактура №87/28.04.2011г. по смисъла на чл.144,ал.1 ЗДвП съставлява убедително писмено доказателство по смисъла на чл.391,ал.1,т.1 ГПК досежно твърдението на Е. К. Н.,че тя е собственик на процесния микробус.Тази фактура удостоверява факта на извършено от Е. К. Н. плащане на сумата 4200лв. на [фирма]-П. за покупката на процесния товарен автомобил.
В представеното с изложението към частната жалба определение №343/23.09.2008г. по ч.гр.д.№230/2008г. на Кърджалийския окръжен съд е прието,че фактури,представени с цел установяване факта на извършена доставка,които не са подписани от длъжника,не представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391,ал.1,т.1 ГПК за неговите задължения за заплащане на сумите по тези доставки.
В представеното с изложението определение от 24.01.2012г. по ч.гр.д.№754/2012г. на Софийски градски съд е прието,че представените фактури представляват убедителни писмени доказателства за дължимостта на претендираните суми,тъй като са двустранно подписани от страните.
На първо място следва да се отбележи,че липсва отбелязване представените с изложението съдебни актове да са влезли в сила и да съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това същите не установяват противоречиво разрешаване на идентичен процесуалноправен въпрос. Преценката дали фактурите представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391,ал.1,т.1 ГПК в разглежданите в тези определения хипотези е основана на обстоятелството дали същите съдържат изявления,които да обвързват спорещите страни по предявени искове,основани на твърдения за наличие на преки облигационни отношения помежду им. Поради това съдилищата са приели, че само двустранно подписаните от спорещите страни фактури представляват убедителни писмени доказателства,тъй като недвусмислено сочат на наличие на облигационни отношения,даващи основание за предявяване на съответните искове. В настоящия случай обаче не се твърди фактурата да удостоверява каквито и да било отношения между спорещите страни /същата е представена като доказателство за придобиване правото на собственост върху автомобила по договор между Е. К. Н. и трето лице/,поради което и обстоятелството че не е подписана от жалбоподателя е абсолютно ирелевантно.Още повече,че с исковата молба,съдържаща искане за допускане на обезпечение,са представени и други писмени доказателства, които съдът е посочил в обжалваното определение и следователно е взел предвид при формиране на извода за наличие на предпоставки за допускане на обезпечението.
Поради това настоящият състав приема,че не се установява поставеният от жалбоподателя въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата,а оттам и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №3601,постановено на 05.12.2012г. по ч.гр.д.№3669/2012г. по описа на Пловдивския окръжен съд,VІІ граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: