О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. София, 19.02.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3122 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 10680/10.12.2018 г. на касатора Х. П. Т. за изменение на определение № 758/15.11.2018г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.
Молителят поддържа, че не следва да се присъждат в негова тежест съдебно – деловодни разноски, тъй като в закрито заседание не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по неговата касационна жалба, насрещната страна е депозирала единствено отговор на касационната жалба и не е извършвала други процесуални действия. Евентуално моли присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно до посочения минимален размер в чл. 9, ал. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по молбата – „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, в писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, представя становище за допустимост, но неоснователност на молбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е допустима, като подадена в приложимия едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, срещу определение № 758 от 15.11.2018г., с което касаторът Х. П. Т. е осъден да заплати на ответника по касационната жалба „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 892.14 лв., съставляващи платен хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
Разгледана по същество молбата с правно основание чл. 248 ГПК е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, т.е. и в процесната хипотеза, в която касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба на насрещната страна. Поради това, молбата по чл. 248 ГПК, в частта й, с която е поискано да не бъдат присъждани съдебни разноски в полза на ответника по делото, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предявеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение не е преклудирано. Ответникът по касационната жалба е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-касатор, а производството пред касационната инстанция е приключило без провеждане на открито съдебно заседание, тъй като с определение № 758 от 15.11.2018г., чието изменение се иска, подадената касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, ако е направено възражение в този смисъл от насрещната страна. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, в горната хипотеза, съдът може да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореното и заплатено адвокатското възнаграждение от 892.14 лв. се явява прекомерно по размер, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. Спорът във фазата на касационното производство по чл. 288 ГПК, в която е депозиран и отговора на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК, се характеризира с фактическа и правна сложност, ненадхвърляща обичайната, а делото е приключило без провеждане на открито съдебно заседание. Следователно са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платения от ответника по касационната жалба адвокатски хонорар до посочения минимум в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, който възлиза на 500 лв..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 758 от 15.11.2018г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, в следния смисъл:
НАМАЛЯВА поради прекомерност размера на присъденото в полза на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС до сумата 500 /петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: