О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 19.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 252 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1099/21.І.2020 г. на Е. Т. – в качеството му на синдик на „Монар груп” АД (в несъстоятелност), подадена против определение № 102 на Софийския апелативен съд, ТК, от 13.І.2020 г., постановено по ч. т. дело № 6053/2019 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба (с вх. № 5459/70733 от 4.ХІІ.2019 г.) срещу първоинстанционното определение от 25.ХІ.2019 г. на ОС-Монтана по т. д. (н.) № 156/2010 г. в частта му, с която – след оставянето без уважение на възражението на кредитора НАП срещу изготвената от синдика сметка за разпределение и одобряването й – съдът по чл. 613 ТЗ е задължил Т. „да възстанови” по особената сметка на горепосочения търговец длъжник разликата между наличните 8 499.04 лв. до 18 000 лв. /или привнасяне на сума в размер на 9 500.96 лв. – бел. на ВКС/.
Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност /вкл. „очевидна” такава/ на атакуваното определение на САС, синдикът частен жалбоподател претендира отменяването му, но също и обезсилване, респ. отмяна, на първоинстанционното определение на съда по чл. 613 ТЗ от 25.ХІ.2019 г. по т. д. (н.) № 156/2010 г. за осъждането му да привнесе горепосочената разлика по особената сметка на „Монар груп” АД (в Н.). Инвокират се доводи, че атакуваното въззивно определение било постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана както в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, така и в ТР № 5/2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2015 г., а също и че ако се приемело, че първоинстанционното определение на съда по чл. 613 ТЗ от 25.ХІ.2019 г. по т. д. (н.) № 156/2010 г. е необжалваемо, би означавало, че той е „осъден без право на отговор и защита по същество и би направило невъзможно търсенето на съдействие от съд по друг ред извън съответното производство” /по търговска несъстоятелност – бел. на ВКС/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от страна в частното въззивно производство пред САС, както и срещу акт на последния, по естеството си преграждащ по-нататъшното развитие на делото, настоящата частна жалба на синдика на „Монар груп” АД (в несъстоятелност) Е. Т., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да постанови своето преграждащо определение, предмет на настоящата частна жалба на синдика Т., съставът на САС е приел, че по отношение атакуваната от него част от първоинстанционно определение на съда по чл. 613 ТЗ не съществува законодателно уредена възможност за контрол относно законосъобразността му по инстанционен ред, откроявайки в съпоставителен план разпоредбата на чл. 729, ал. 3 ТЗ, допускаща контрол пред по-горен съд единствено по отношение частта, с която се одобрява сметката за разпределение и то само в полза на лимитативно очертан ограничен кръг от правни субекти, сред които назначеният в конкретното производство по несъстоятелност синдик не попада. В тежест на последния е единствено задължението по ал. 4 от същия законов текст: да изпълнява одобрената сметка за разпределение, което в процесния случай означава и да привнесе горепосочената сума в размер на 9 500.96 лв.в особената сметка на длъжника „Монар груп” АД (в несъстоятелност).
На тази плоскост, като неоснователни, ще следва да се преценяват всички наведени доводи в частната жалба на синдика Е. Т., отнасящи се до погрешно възприетия от него „касационен” характер на настоящето частно производство пред ВКС, което обаче се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на третата алинея на същия законов текст – вкл. и досежно релевираното основание за допустимост на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Съгласно чл. 658, ал. 2 ТЗ синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност „и постановеното от съда” /по чл. 613 ТЗ – бел. на ВКС/. Като е съобразил общите критерии за обжалваемост на определенията по т.т. 1 и 2 на чл. 274, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложими, съгласно чл. 621 ТЗ, и към определенията на съда по чл. 613 ТЗ, съставът на САС е постановил правилно определение за недопустимост на подадената от синдика Т. частна жалба и затова то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 102 на Софийския апелативен съд, ТК, от 13.І.2020 г., постановено по ч. т. дело № 6053/2019 г.
Определението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2