3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 303 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Б. А. против определение № 22706 от 26.11.2013г. по ч. гр.д.№ 16012/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.09.2013г., постановено по гр.д.№ 2917/2013г. на Софийски РС. С последното е върната въззивната жалба № 1034699 от 19.09.2013г. на жалбоподателката като просрочена.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 316 във вр. с чл. 315, ал.2 ГПК.
В съдържанието на частната жалба е формулиран въпроса в какъв срок следва да се произнесе съдът в „Бързо производство” по глава 25-та ГПК и дали ако определи дата за постановяване на решението по късна от двуседмичния срок по чл. 316 ГПК срокът за обжалване започва да тече от датата на връчване на съобщението с копие от решението съгласно чл. 7, ал.2 ГПК. По този въпрос се твърди противоречие със задължителната съдебна практика /чл. 280, ал.1 т.1 ГПК/ или значимост на този въпрос за развитието на правото- чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация [фирма] оспорват допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като въпросът не е точно формулиран и не е обосновано нито едно от двете основания. Позовава се на ТР № 12 от 11.03.2011г. и определение № 95/09.02.2010г. по гр.д.№ 595/2009г. ІV гр.о. по чл. 274, ал.3 ГПК, с които съдът се е съобразил. Претендира разноски в размер на 240 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Производството пред РС се е развило по глава Двадесет и пета ГПК. В последното съдебно заседание, проведено на 25 юни 2013г. съдът на основание чл. 315 ГПК е обявил, че решението ще бъде обявено не по-късно от 24.07.2013г., от която дата тече срока за неговото обжалване. В това съдебно заседание са присъствали и двамата пълномощници на жалбоподателката. Срокът е спазен от съда. На посочената дата решението е обявено в срочната книга. Срокът за подаване на въззивна жалба съобразно правилото на чл. 315, ал.2 ГПК изтича на 07.08.2013г. Върнатата въззивна жалба е подадена на 19.09.2013г.
Въззивният съд е приел, че разпореждането за връщане на въззивната жалба като просрочена е правилно, защото срокът е започнал да тече от обявената дата за постановяване на решението, която е спазена, а въззивната жалба е подадена след изтичане на двуседмичния срок. За течението на срока за обжалване на решение по глава 25-та ГПК е без значение датата на връчване на препис от решението. Прието е, че обстоятелството, че съдът е обявил дата за постановяване на решение след по-дълъг срок от посочения в чл. 316 ГПК не променя датата, от която започва да тече срока за обжалване, защото този срок е инструктивен. Въззивният съд се е позовал на ТР № 12 от 11.03.2011г. и определение № 95/09.02.2010г. по гр.д.№ 595/2009г. ІV гр.о. по чл. 274, ал.3 ГПК.
По допускане на частната жалба до касационно обжалване:
Формулираният въпрос е относим към предмета на частната касационна жалба, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. С ТР № ТР № 12 от 11.03.2011г. на ОСГК на ВКС се прие, че срокът за обжалване на решение, постановено при условията на чл. 315, ал.2 ГПК тече от датата, на която съдът е обявил, че ще постанови решението. Връчването на препис от него по реда на чл. 7, ал.2 ГПК не променя началния момент на срока за обжалване освен ако съдът е дал други указания в решението, или не е спазил обявената дата за постановяване на решението. Нито една от двете хипотези не е налице. Обявената дата е спазена от съда. С определение № 95/09.02.2010г. по гр.д.№ 595/2009г. ІV гр.о. по чл. 274, ал.3 ГПК е прието, че срокът по чл. 316 ГПК за произнасяне на съда е инструктивен и неспазването му не рефлектира върху началния момент на срока за обжалване, който и в този случай тече от датата, обявена от съда, на която е постановено решението. Тези два съдебни акта съставляват задължителна съдебна практика, с която се е съобразил възивния съд. Затова няма основание за допускане до касация по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Жалбоподателката не представя съдебна практика по приложението на чл. 316 ГПК в противен смисъл, което също е основание да не се допуска касационен контрол на това основание. Наличието на задължителна съдебна практика сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска до касационно обжалване определението на въззивния съд. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказания размер 240 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22706 от 26.11.2013г. по ч. гр.д.№ 16012/2013г. на Софийски градски съд по частна жалба на С. Б. А..
ОСЪЖДА С. Б. А. да заплати на [фирма] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 240 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: