О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 21,01,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 860 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 60793/11. ХІ.2009 г., подадена от „Н” ООД-София, в качеството му на страна по ч. гр. д. № 5033/09 г. по описа на Софийския градски съд, Търговска колегия, против постановеното по това дело въззивно определение от 5.VІІІ.09 г., отнасящо се до налагане на обезпечителна мярка /запор в/у шест банкови с/ки/ в различни банки – до размер на претендираните две суми по обективно съединените осъдителни искове срещу ответника „ мил” ООД-София общо за 20 142.36 лв., но при условието да бъде надлежно представена от ищеца-настоящ частен касатор по реда на чл. 391, ал. 3 ГПК парична гаранция в размер на 2 500 лева. Като молител в обезпечителното производство, инициирано по реда на чл. 390 ГПК, „Н” ООД-София е атакувало горното въззивно определение изцяло, като неправилно /незаконосъобразно/, претендирайки касирането му и: оставянето в сила на първоинстанционното определение за допускане на същото обезпечение, понеже то не съдържало изискването за внасяне на парична гаранция. Инвокирани са доводи, че допуснатото от първостепенния съд обезпечение не е следвало да се отменя само за да бъде допуснато наново в същия му вид, но при допълнителното условие за внасяне на посочената в него парична гаранция от 2 500 лв., тъй като по този начин длъжникът щял „да опразни сметките си и така да затрудни или да направи невъзможно за ищеца да осъществи правата си по решението, което ще се постанови”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Н” ООД-София изтъква, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос /без последният да е въобще формулиран/, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като единствената аргументация в тази насока е, че „неточното прилагане на закона засяга функционирането на цялата правораздавателна система”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по исковете „С” ООД-София писмено е възразило ч. процесуалния си представител адв. А от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването в жалбата на „Н” ООД-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар частната касационна жалба на „Н” ООД-София да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадени от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред СГС, тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да бъде обсъждано наличието на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С атакуваното въззивно определение на СГС не се дава разрешение по същество на друго производство, нито пък се прегражда развитието на такова, защото естеството на веднъж вече допуснатото от първостепенния съд по реда на чл. 390 ГПК обезпечение е такова на привременна мярка, чието съществуване е винаги функция от висящността на спора по осъдителните искове на търговеца-настоящ частен касатор срещу ответното „С” ООД-София. Следователно предмет на частната касационна жалба на „Н” ООД-София се оказва съдебен акт, подлежащ само на двуинстанционно разглеждане. Това означава, че по отношение възможността за неговото атакуване пред ВКС в пълна степен важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които последният се произнася по жалби срещу такива определения само в случаите, когато те са постановени за първи път от въззивен съд. Настоящата хипотеза обаче не е такава, поради което евентуалното наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК въобще не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Н” ООД-София с вх. № 60793/11. ХІ.2009 г., подадена против въззивното определение на Софийския градски съд, Търговска колегия от 5.VІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 5033/09 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 860 по описа за 2009 г.