2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
С., 21,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 238 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1728/10.І.2011 г. на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 8.ХІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 7656/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-38 на СРС, ГО, 67-и с-в от 29.ІІІ.10 г. по гр. д. № 14090/09 г.: за отхвърляне на предявените от д-вото настоящ касатор в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „Потребителна кооперация „С. К.” със седалище в [населено място], В. област два осъдителни иска с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 345 ТЗ – за присъждане на сума в размер на 1 643.87 лв. и съответно по чл. 92 ЗЗД – за присъждане на сума в размер на 1 011.74 лв. или общо за 2 655.61 лева (две хиляди шестотин петдесет и пет лева и шестдесет и една стотинка), а също и за присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на кооперацията в размер на 600 лв. С решение по същото дело от 17.І.2011 г. съставът на СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обстоятелствената част и диспозитива на първоначалното негово въззивно решение, като погрешното означеният там номер на първоинстанционно гр. дело се чете вместо „4090” – „14090”.
Оплакванията на касатора [фирма] – С. са за постановяване на атакуваното въззивно решение на СГС в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила, поради което търговецът претендира касирането му „с произтичащите от това последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че в процеса пред въззивната инстанция бил поставен въпрос, касаещ точното прилагане на закона от страна СГС, който в конкретния случай бил постановил решението си в противоречие с чл. 20 ЗЗД.
Ответната по касация „Потребителна кооперация „С. К.” със седалище в [населено място], В. област не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на д-вото оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 – за търговски дела. В процесния случай както настоящият касатор, така и ответната по жалбата му потребителна кооперация в [населено място], Варнеско, са имали качеството „търговци” – по смисъла на чл. 1, ал. 2, т.т. 1 и 2 ТЗ, а цената на всеки един от двата обективно кумулативно съединени осъдителни искове, по които СГС се е произнесъл с атакуваното въззивно решение, е била под 5000 лв. – при законоустановен минимум по тази категория дела /с предмет разрешаването на търговски спор/ до 10 000 лв. В заключение, съобщението за въззивното решение на СГС, постановено на 8.ХІІ.2010 г., което д-вото понастоящем атакува, е било получено от негов представител на 10.ХІІ.2010 г., а за допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка – съобщението е било връчено съответно на 1.ІІ.2011 г. Ето защо се налага извод, че междувременно атакуваният в настоящето пр-во съдебен акт е станал необжалваем – считано от 21.ХІІ.2010 г., докато касационната жалба е от 10.І.2011 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-В, от 8.ХІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 7656/2010 г. и това от 17.І.2011 г. по същото дело относно допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в обстоятелствената част и диспозитива на първото досежно верният номер на първоинстанционното дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 238 по описа за 2011 г.