4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 22.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 573 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. Ж., против въззивното решение № 542 от 2 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 809 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 1 от 20 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 3233 по описа на районния съд в гр. Добрич за отхвърляне на иска на И. К. И. от [населено място] за осъждане на дружеството да му заплати разликата между получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност и брутното трудово възнаграждение за периода 27 юни 2007 г. – 7 август 2009 г. за частта над присъдения размер от 2855 лева и дружеството е осъдено да заплати на И. още 5082 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за осъждане на дружеството да заплати на И. сумата от 20000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, като в тази част решението се обжалва за сумата над 10000 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не били събрани доказателства за отражението на злополуката и настъпилите вследствие злополуката вреди в поведенчески план за ищеца; не било взето предвид възражението за съпричиняване, както и за проявена груба небрежност от страна на ищеца, а заболяванията му са способствали за настъпването на вредите и последващите усложнения, и дори и без злополуката настъпилата ампутация е била възможна; работникът не е предприел никакви действия да защити сам себе си от настъпване на злополуката, каквито действия би предприел и най-небрежният; на работника не било нареждано да предприема каквито и да било действия по отстраняване на рекламното табло от арката; недължима е и сумата за имуществените вреди. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: довело ли е увреждането здравето на ищеца до трайна неработоспособност 50 или над 50 на сто, с оглед репариране пропуснатите ползи на основание чл. 200, ал. 3 КТ, и следва ли да отговаря имуществено работодателят по чл. 200, ал. 3 КТ, без да е налице причинна връзка между ампутацията на долен десен крайник, довело до промяна на трудоспособността и увреждането от трудова злополука. Касационното обжалване се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по втория въпрос и по ал. 1, т. 1 ГПК. Представя се решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК.
Ответниците К. И. К., К. И. К. и Р. И. Г. – трите от [населено място], като наследници на починалия в срока за касационно обжалване ищец И. К. И., не представят отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В решението в обжалваната му част въззивният съд приема, че ищецът е претърпял трудова злополука; нито едно от установените действия и поведение на ищеца не може да се квалифицира като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 3 КТ, а са предприети действия за изпълнение на трудови задължения при липса на обезопасителни средства, при данни да не е провеждан инструктаж за работа при използване на преносима стълба, които действия представляват поведение на обикновена непредпазливост; ампутацията на долен десен крайник не е в причинно-следствена връзка с трудовата злополука, като компетентният медицински орган е променил процента на работоспособност, но не е установил причинната връзка между ампутацията и увреждането от злополуката; не е установена и причинно-следствена връзка между твърдените усложнения на простатата и загубата на 90 % от зъбите; работодателят дължи обезщетение не за всички вреди, претърпени от ищеца в резултат на влошеното здравословно състояние, а само на тези, които са в причинно-следствена връзка с увреждането от трудовата злополука; оздравителният период при наложилото се от счупването на крайниците медицинско интервениране, при счупването на поясен прешлен, като и при изкълчване на глезен, е продължил около година след злополуката, за който период е било налице значително затруднено движение на снагата и на долните крайници; предвид характера на увреждането, затрудненията, болките и страданията в продължителен период от време, сложността и продължителността на лечението, възрастта на увредения, обезщетението от 20 хиляди лева е достатъчно за обезщетяване на претърпените болки и страдания, като ищецът е претърпял и редица негативни психически изживявания; за горницата до предявения размер от 70 хиляди лева искът е неоснователен; прекратяването на трудовото правоотношение е станало по причина неработоспособността на ищеца в резултат на трудовата злополука и невъзможността на ищеца да реализира доходи от труд в период от една година след прекратяване на трудовия договор е в причинна връзка с трудовата злополука, като за периода от трудовата злополука до 1 май 2009 г. ищецът би получил брутно трудово възнаграждение от 10837,12 лева, получено е обезщетение за временна неработоспособност от 2900,02 лева, поради което искът е основателен за дължимата сума от 7937,10 лева, от които присъдени от първата инстанция са 2855,10 лева.
К. съд приема, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като поставените правни въпроси не касаят дадените от въззивния съд разрешения.
На първо място се твърди, че съдът неправилно е приложил правилото на чл. 200, ал. 1 КТ, каквото е по същината си позоваването на касатора, тъй като законът не предвиждал обезщетяване в случа, че от трудовата злополука не е произтекла трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника. Тук касаторът, при изясняване на проблема, е посочил, че съдът не е взел предвид дадения процент неработоспособност вследствие самата злополука, определен на 44 %. От една страна, това е въпрос по правилното тълкуване на доказателствата по спора, какъвто не е поставен изрично и така се препятства допускането на касационното обжалване по непосочено от касатора обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Освен това касаторът не е взел предвид уеднаквената съдебна практика по приложението на чл. 200, ал. 1 КТ, обективирана например в решение № 472 по гр. д. № 550/2010 г., IV г. о., според което и когато трайно намалената работоспособност е под 50 %, работодателят дължи обезщетение за вредите, които стоят в причинна връзка с професионалното заболяване или ексцесът от него. Явно е, че касаторът цели да оспори размера на определеното от съда обезщетение за претърпените вреди, но правен въпрос в тази връзка също не е поставен.
По втория правен въпрос съдът изрично е посочил, че ампутацията на долния крайник не е в резултат на трудовата злополука. За да приеме, че е налице причинна връзка между злополуката и претърпените вреди, той е взел предвид именно тези наранявания, които са следствие на злополуката – счупени крайници и поясен прешлен, изкълчване на глезен, както и наложилите се медицински интервенции и хоспитализации в тази връзка. Съдът е приел, че ищецът не е могъл да реализира доходи от труд за времето за определена временна нетрудоспособност, както и една година след прекратяване на трудовия договор, поради експертно решение от 13 май 2008 г., с което на ищеца е определена 60 % нетрудоспособност до 1 май 2009 г. с призната причинна връзка с трудовата злополука, със забрана да работи като стъклар. Ето защо не е прието, че промяната в трудоспособността е във връзка с ампутацията на долен крайник, поради което касационното обжалване не следва да се допуска по този въпрос, а представеното съдебно решение не следва да се обсъжда.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 542 от 2 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 809 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: