О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 22.02. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3112/2017 година по описа на І г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. К. П., Г. Д. Б., М. Д. А. и К. Д. К. са обжалвали въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 110 от 22.03.2017г. по гр.д.№ 39/2017г.
Ответницата Н. Г. Д. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е допустима. Жалбата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е потвърдил решението на Свиленградския районен съд № 245 от 22.11.2016г. по гр.д.№ 432 /2016г., с което е признато за установено между страните, че Н. Г. Д. е собственик на 5/6 ид. ч. от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда, разположена върху УПИ V – 2288 в квартал 146, находящ се в [населено място], [улица], и ответниците Н. К. П., Г. Д. Б., М. Д. П. /А./ и К. Д. К. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да й предадат владението върху тези части, а на основание чл. 31, ал.2 ЗС Н. К. П. е осъдена да заплати на ищцата сумата от 620,96 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 13.06.2016г. до 21.08.2016г.
Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че въз основа на заявление от 09.03.1976г. в полза на праводателя на ищцата Г. Д. П. надлежно е учредено от наследодателя на ответниците Д. Г. П. правото на строеж върху приземния етаж на двуетажната сграда. Спазена е била изискуемата по чл. 56, ал.2,т.2 З. /отм./ за съставянето му форма и същото било вписано в нотариалните книги. Според въззивния съд изискването за достигането му до съответната техническа служба на общината има само декларативен характер и не влияе върху възникването на правото на строеж. Независимо от това, в конкретния случай по делото са налице данни, че съдържанието на заявлението е било сведено до знанието на общинската администрация. По възражението за погасяване на правото на строеж поради неупражняване му в предвидения двугодишен срок въззивният съд изложил съображения, че приземният етаж към месец април 1978г. бил построен и в него живеели бащата и майката на ищцата. В светлината на тези съждения заключил, че родителите на ищцата са придобили собствеността върху приземния етаж, респективно по силата на наследствено правоприемство след смъртта на Г. П. през 1989 г. ищцата е придобила собствеността върху 1/6 ид. ч. от имота, а въз основа на прехвърлителна сделка през 2016г. и притежаваните от нейната майка М. П. 4/6 ид.ч.. Претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС е уважена само по отношение на Н. П., тъй като тя единствено ползвала лично имота и препятствала достъпа на ищцата до него.
По доводите на касаторите в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Правният въпрос: необходимо условие ли е за възникването на право на строеж в полза на лицата по чл. 56, ал.2, т. 2 З. /отм./ заявлението на собственика да е достигнало до административния орган, до който е адресирано, не е обуславящ за делото. Въззивният съд е изложил принципни съображения по него, но те не са обусловили решаващите му изводи, тъй като изрично е прието за установено, че в конкретния случай съдържанието на заявлението е достигнало до знанието на общинската администрация и фактическият състав на чл. 56, ал.2,т. 2 З. /отм./ е изпълнен.
Въпросите дали съдът е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и кога доказването на факти е пълно и на кого принадлежи доказателствената тежест при спор за собственост, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде общ и теоретичен, а следва да бъде изведен от мотивите по конкретното дело и да бъде обосновано противоречието със съдебната практика или да се обоснове необходимостта от разглеждането му от ВКС за установяване на точното съдържание на конкретна правна норма и развитие на правото.В разглеждания случай съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната цялост и пълнота, а становището на касаторите, че съдът не съобразил, че ищцата не представила разрешение за строеж на името на нейния праводател и така не установила той да е предприел действия, обективиращи намерението му да строи, представлява довод за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, който не е относим за фазата на допускане на касационното обжалване, в която не се разглежда спорът по същество.
С оглед на изложеното, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК, касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 110 от 22.03.2017г. по гр.д.№ 39/2017г.
Осъжда Н. К. П., Г. Д. Б., М. Д. А. и К. Д. К. да заплатят на Н. Г. Д. сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: