ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
София,23.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5120 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Т. Б. срещу решение от 10.2.2014 г, постановено по гр.дело № 9809/2011 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Четвърти „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.6.11 г на СРС, 62 състав по гр.дело № 15529/11 г в частите, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. С. А. срещу [фирма] искове за сумата 13 650 лв, незаплатено трудово възнаграждение за периода м.11.2008 г-м.10.2009 г и м.1.2010 г-м.4.11 г, и за заплащане на командировъчни за м.10, 11 и 12.2008 г и м.1.2009 г, както и за м.2, 3 и 4.2011 г, ведно със лихва за забава в размер на 1650 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение решение от 10.2/.2014 г, постановено по гр.дело № 9809/2011 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Четвърти „Д” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 29.6.11 г на СРС, 62 състав по гр.дело № 15529/11 г в частите, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. С. А. срещу [фирма] искове за сумата 13 650 лв, незаплатено трудово възнаграждение за периода м.11.2008 г-м.10.2009 г и м.1.2010 г-м.4.11 г, и за заплащане на командировъчни за м.10, 11 и 12.2008 г и м.1.2009 г, както и за м.2, 3 и 4.2011 г, ведно със лихва за забава в размер на 1650 лв.Прието е, че исковете са неоснователни, тъй като приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза установява, че начислените на ищеца трудови възнаграждения и командировъчни разходи за исковия период са му заплатени изцяло, съгласно приложените разходни касови ордери.Доказателства в обратната насока не са събрани от касатора.
Повдигнат е процесуално правния въпрос : Следва ли решаващия съд служебно да събере доказателства, когато такива се необходими за изясняване на делото чрез поставяне на допълнителна или назначаване по делото на повторна съдебно-икономическа експертиза.Твърди се наличие на касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК тъй като по поставения процесуално правен въпрос е налице противоречие с ТР№ 1/4.1.01 г на ОСГК-т.10 и ТР № 1/9.12.13 г на ОСГТК-т.3.
Съгласно посочената задължителна съдебна практика въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания и в съответствие със сочената задължителна практика въззивният съд е допуснал изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която е дала отговор на въпросите на касатора, а евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване.
Представените от касатора две съдебни решения № 4898/11 г на СГС по гр.дело № 1238/11 г на ГО, Четвърти „Д” въззивен състав и решение от 25.1.13 г по гр.дело № 16216/11 г на СГС, ВО, Четвърти „Д” въззивен състав са неотносими към повдигнатия правен въпрос, тъй като касаят различна фактическа обстановка, поради което и не обосновават приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.2.2014 г, постановено по гр.дело № 9809/2011 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение, Четвърти „Д” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.