ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
София, 23.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5331/2015 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. Р. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. С. от САК срещу определение № 2095 от 28.7.2015 г, постановено по ч.гр.дело № 3062/2015 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено протоколно определение от 15.1.2015 г, по гр.дело № 923/13 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 2 състав в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на [фирма] / в несъстоятелност/-гр.Б..
В касационната жалба се подържа, че атакуванато определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба [фирма], представлявано от процесуалния представител адв.М. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски за производството по чл.274 ал.3 от ГПК.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд, Търговско отделение е приел, че Софийски окръжен съд е бил сезиран с предявен от [фирма] срещу В. Р. Р., [фирма] /в несъстоятелност/ и [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че описания в исковата молба по делото недвижим имот не принадлежи на ответниците.С протоколно определение от 15.1.2015 г производството по отношение на двете обявени в несъстоятелност дружества е прекратено, тъй като е установено, че същите са заличени в търговския регистър.Прието е, че прекратителното определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, тъй като в разглеждания случай по делото е установено по безспорен начин, че ответното дружество [фирма] /в несъстоятелност/ е заличено в търговския регистър, а предявения срещу този ответник иск поради липса на правен субект се явява процесуално недопустим.Съдът във всяко положение на делото е длъжен да следи служебно за наличието на процесуална легитимация на страните.Доколкото исковото производство е двустранно, липсата на правен субект го прави недопустимо.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1. Подържа се единствено, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на съда, обективирана в решение по чл.290 от ГПК по гр.дело № 199/2010 г на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което след допускане на касационно обжалване е прието, че предявеният иск е недопустим и въззивното решение е обезсилено ; и на определение по чл.274 ал.3, № 4 от 9.1.2013 г по гр.дело № 980/12 г на ВКС, ТК, Второ отделение, което е постановено по въпроса „приложима ли е разпоредбата на чл.83 от ГПК по отношение на юридически лица, за които е открито производство по несъстоятелност и съдът е признал, че не разполагат с достатъчно средства за плащане на публично правни задължения“.
С оглед заявеното в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е налице изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като то не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. От съдържанието на изложението е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното решение преповторени са съображенията, заявени със самата касационна жалба, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
Приложената от касатора задължителна практика, доколкото не може да бъде отнесена и преценяване с оглед конкретен правен въпрос, не обосновава наличие на предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство, в размер на 1000 лв, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2095 от 28.7.2015 г, постановено по ч.гр.дело № 3062/2015 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА В. Р. Р. от [населено място] да заплати на [фирма] направените разноски, в размер на 1000 лв, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.