О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 84
София, 24.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 669/2009 година.
Производството е по чл. 286, ал. 2, ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от С. Т. Ч. , действаща лично за себе си и като представител на останалите етажни собственици в сградата в гр. С., ул. “. № 1, вх. “А” и вх. “Б” срещу определение № 162 от 12.10.2009 г. по гр. д. № 942/09 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната подадената молба за отмяна като недопустима на основание чл. 306, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решение по гр. д. № 4638/04 г. на СРС е отхвърлен предявен от етажните собственици в описаната сграда ревандикационен иск за самостоятелен обект в сградата, представляващ магазин, със склад и санитарен възел, построен на площ от 83 кв. м. в партерния етаж на сградата. Искът е отхвърлен след като е прието за установено, че този обект няма статут на обща част на сградата. Построен е като самостоятелен обект в нея. Строителството на сградата е завършено през 1963 г. към този момент тя е била изцяло собственост на държавата, а продажбата на жилищата, които са изпълнени като самостоятелни обекти в нея е извършено през 1969 г. по реда за продажба на жилища от държавния жилищен фонд. Прието че проектирания и построен магазин със склад и санитарен възел, не е със статут на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което искът е неоснователен. Това решение е оставено в сила с решение по гр. д. № 1813/05 г. на СГС, потвърдено с решение по гр. д. № 4812/07 на ВКС, отмяна на което се иска.
Жалбоподателката е подала молба за отмяна, в която се е позовала на основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК. Към молбата е представила акт за държавна собственост № от 27.06.1963 г., и писма между ТОА С. и Обф БКС “С” и др., които е определила като новооткрити доказателства. С разпореждане от 11.09.2009 г. състав на ВКС, е указал на страната да мотивира поддържаното основание за отмяна. На 07.102009 г. молителката е подала изложение към молбата за отмяна, в което заявява, че с тези нови писмени доказателства цели да установи, че ответникът по ревандикационния иск М. на п. , главна дирекция “И” не е собственик на имота, предмет на спора, решението по който е потвърдено от ВКС.
Тричленен състав на ВКС при извършена проверка за допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е констатирал, че в изложението не се съдържа твърдение за това, че тези писмени доказателства, които нямат правосъздаващ характер, а се ползват само с удостоверителна сила, са от значение за изхода на спора, който е породен от това дали магазинът със склад и санитарен възел построен в сградата е обща част по предназначение, поради което и съсобствен между етажните собственици или е самостоятелен обект, собственост на държавата и предоставен за управление и ползване на ответника. Намерил е, че писменото доказателство – акт за държавна собственост, не е ново, тъй като е представено и прието по делото по време разглеждането му от Софийски районен съд. С подаденото от молителката “изложение” на 07.10.2009 г. също не е отстранена нередовността на молбата за отмяна.
Изводите за недопустимост на молбата за отмяна съответстват на данните по делото, поради което са обосновани. Приложеното писмено доказателство – АДС № 3* от 27.06.1963 г. не е новооткрито доказателство, тъй като е представено и прието като такова по време висящността на спора.
Доводът в частната жалба за неистиността на документа, е неотносим към въпроса за допустимостта на молбата за отмяна. Този довод е следвало да се релевира при представяне на това писмено доказателство пред Софийски районен съд за да се развие производство по оспорване на документа. Отмяната не е способ за поправяне процесуалните грешки на страните.
При проверка на определението не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а съдебният акт в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 162 от 12.10.2009 г. по гр. д. №
942/09 г. на ВКС, ІІ г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.