О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
С., 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 818 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6709 от 31.Х.2012 г. на Надежда В. Петрова от [населено място], подадена против определение № 1630 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 12.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1274/2012 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу определението на ХОС от 31.V.2012 г. по гр. дело № 126/2012 г.: за връщане – като просрочена и подадена при липса на правен интерес – на предходната й частна жалба (с вх. № 4591/29.V.2012 г.) срещу постановено по същото първоинстанционно дело прекратително определение № 44/29.ІІ.2012 г., оставящо без разглеждане подадена от П. Т. П. жалба по реда на чл. 435, ал. 3, предл. 3-то ГПК против възлагателно постановление от 9.І.2012 г. на ЧСИ З. З. /рег. № 875/, издадено по изп. дело № 20108750400400.
Оплакванията на частната касаторка са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н.В. П. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Опр. № 622/30.ХІІ.2008 г. на състав от І-во г.о. по гр. д. № 2242/08 г., по материалноправния въпрос: „за просрочието на подадената от Н. В. П. жалба, опиращ до приложението на чл. 46, ал. 3 ГПК”. Значим „от гледна точка на развитието на правото” бил въпросът допустимо ли е връчване на призовки и съобщения „на страна по едно дело на друга страна”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-С. З. както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на Н.В.П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Ако въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла и той в действителност „опира до приложението на чл. 46, ал. 3 ГПК”, то тогава същият не е материалноправен, а представлява процесуалноправен въпрос. В случая Пловдивският апелативен съд е могъл да констатира, че макар да е имала качеството на длъжник по изп. дело, който е солидарно отговорен със съпруга си П. Т. П. пред взискателя [фирма]-С., настоящата частна касаторка не е обжалвала по реда на чл. 435, ал. 3, предл. 3-то ГПК постановлението на ЧСИ за възлагане на техен недвижим имот, а е предприела последващо обжалване на прекратителното определение на ХОС, с което била оставена без разглеждане жалбата на длъжника /неин съпруг/ П. Т. П., но вече след изтичане на съответния едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК – два месеца и половина по-късно. Освен, че в изложението на частната касаторка към жалбата й липсва ясно и точно формулиран правен въпрос – различен от оплакване за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение в хипотеза на връчване на съдебни книжа, определение № 622 от 30.ХІІ.2008 г. на състав от І-во г.о. на ВКС по гр. дело № 2242/08 г., на което П. се позовава в изложението си към настоящата частна жалба, се отнася до съществено различен процесуалноправен въпрос: досежно началният момент, от който започва да тече срок за обжалване на първоинстанционно решение, веднъж „обявено по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК”. Липсата на идентитет по правните въпроси изключва противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, докато бланкетното релевиране на въпрос, който бил „значим” за развитието на правото, но без довод за отношението на същия към точното прилагане на закона, е недопустимо и не обосновава приложно поле на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1630 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 12.Х.2012 г., постановено по гр. дело № 1274/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2