ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
София, 25.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3338 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл.юрисконсулт М.А. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд /ПОС/ от 15.ІV.2016г. по в.гр.д. № 167/2016г.
Ответницата по касационната жалба З. А. Л. от [населено място] не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 15.ІV.2016г. ПОС е потвърдил решението на Пернишкия районен съд от 26.ХІ.2015г. по гр.д. № 2873/2014г., с което са уважени предявените от З. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „счетоводител” със заповед № 16/12.ІІІ.2014г. поради съкращение в щата е незаконно, тъй като към момента на връчването на заповедта – 24.ІІІ.2014г. – ищцата е ползвала болничен отпуск и не е спазена закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ за предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда. Взето е предвид, че по делото са представени два варианта на заповедта – представения от ищцата, подписан от зам.изпълнителния директор В.М., с отбелязване, че е получен от нея на 24.ІІІ.2014г., за което е положен подпис и печат на работодателя, и представения от ответника с отговора му, издаден от изпълнителния директор Д.Ф., с отбелязване от двама служители, че е връчен при отказ на ищцата на 12.ІІІ.2014г. Прието е, че с представените от ответника документи – обяснения на И. Ш., отправени към работодателя й – ответника, и заповедта за уволнение в частта, в която Ш. и Д. са отбелязали връчване на ищцата при отказ, не е доказано възражението му, а негова е била тежестта, за връчване на заповедта на 12.ІІІ.2014г. – документите са частни такива и не се ползват с материална доказателствена сила /с изключение на случаите на удостоверяване на неизгодни за издателя факти/, а ответникът не е ангажирал доказателства относно тази дата, за което са допустими всички доказателствени средства /например чрез разпит на свидетели/. Това обстоятелство не се доказва и с уведомленията по чл.62 ал.3 КТ, доколкото в тях не се удостоверява връчването на заповедта за уволнение /към който момент съобразно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовото правоотношение се прекратява/, т.е. липсва удостоверяване, че изявлението на работодателя е достигнало до служителя. Като неоснователни са оценени и оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не открил производство по реда на чл.193 ал.2 ГПК и не разпределил доказателствената тежест. Прието е в тази връзка, че производство по оспорване на съдържанието на частен документ не се открива, тъй като той има само формална доказателствена сила, такова производство се открива само при оспорване на авторството на частен документ. При направеното в случая оспорване на фактите в тези документи ответникът е следвало да ангажира други процесуални средства за установяването им. Че заповедта е връчена на 24.ІІІ.2014г., се извлича от представената от ищцата заповед, подписана от зам.изпълнителния директор на дружеството, в която работодателят е удостоверил този неизгоден факт.
Така постановеното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по единствения посочен в изложението на касатора процесуалноправен въпрос „следва ли съдът да открие производство по реда на чл.193 ал.2 ГПК, когато страна е оспорила представените от другата страна документи, сред които има и официални такива”. Въпросът е обоснован със съображения, че справката за прието уведомление по чл.62 ал.5 КТ е официален свидетелстващ документ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, тежестта за доказване на неистинността на който е за ищцовата страна, което следва да бъде осъществено в производство по реда на чл.193 ал.2 ГПК.
ВКС на РБ намира, че по така поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл. В атакуваното решение не са формирани изводи официален или частен документ е справката за прието уведомление по чл.62 ал.5 КТ, нито дали е следвало или не да бъде откривано производство по чл.193 ал.2 ГПК по отношение на нея. Решаващите изводи на въззивния съд в тази насока са, че възражението на дружеството за връчване на заповедта за уволнение на 12.ІІІ.2014г. не се доказва от приложените по делото уведомления по чл.62 ал.3 КТ, доколкото в тях липсва удостоверяване, че изявлението на работодателя за уволнението е било достигнало до служителя към посочената дата, както и че връчване на 24.ІІІ.2014г. се установява от това удостоверено от зам.изпълнителния директор неизгодно за ответника-работодател обстоятелство в представената от ищцата заповед за уволнение. Произнасяне по въпроси във връзка с тези изводи не се сочат като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да ги вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна. Същото касае и непроизнасянето от въззивния съд по оплакването на касатора във въззивната му жалба за неоткриване от първоинстанционния съд на производство по реда на чл.193 ГПК относно посочената справка за уведомление по чл.62 КТ.
При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, ГК, № 131 от 15.ІV.2016г. по гр.д № 167/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: