О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр.София, 03.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2724 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК..
Образувано е по касационна жалба на И. Д. К. против решение № 1323 от 22.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 9396 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Д“ въззивен състав, с което е обезсилено решение № 343760 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 58482 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 73 състав, в частта за възстановяване на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на И. Д. К. на заеманата преди уволнението длъжност, отменено е решението на първоинстанционния съд в частите за отмяна на уволнението на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и за осъждане на „ДКЦ VIII-София“ ЕООД да заплати на И. Д. К. 2 540, 64 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ и е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност в щатното разписание се запазват?
2. Кой е критерият за сравняване на присъщите/основните/ трудови функции на длъжност в старото и в новото щатно разписание?
3. При запазване на трудовите функции възниква ли за работодателя задължение да извърши подбор?
4. Може ли да бъде прекратен трудовият договор по време на започнат законоустановен отпуск по болест?
Ответникът „ДКЦ VIII-София“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Трудовото правоотношение на И. Д. К., санитар в Клинична лаборатория на „ДКЦ VIII-София“ ЕООД, е било прекратено поради съкращаване в щата със заповед № 217 от 25.08.2016 г., връчена лично на същата дата. В исковата си молба за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа тя е посочила, че и е бил издаден болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособност, като на третия ден от отпуска/25.08.2016 г./ отишла при работодателя да представи болничния лист. Работодателят обаче отказал да го приеме и вместо това и е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което представлява нарушение на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Освен това е изтъкнала, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като трудовата функция не е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Според нея е недопустимо да се приеме, че в една поликлиника реално може да отпадне необходимостта от санитар, още повече, че впоследствие отново е назначен служител на тази длъжност.
В отговора на исковата молба работодателят е възразил, че длъжността „санитар“ в Клинична лаборатория“ е била съкратена със заповед от 25.08.2016 г., на същата дата е била връчена лично на ищцата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и в този момент тя нито го е уведомила за наличие на болничен лист, нито го е представила. Към отговора е представена и е приета по делото заповед № 216 от 25.08.2016 г. на управителя на дружеството, с която се съкращава длъжността „санитар“ в Клинична лаборатория. За установяване твърденията на страните относно представянето на болничния лист са разпитани майката на ищцата и секретарят на „ДКЦ VIII-София“ ЕООД. Твърдението на майката на ищцата е, че тя е занесла болничния лист на 25.08.2016 г. в касата, където не са поискали да го вземат, а са заявили, че дъщеря и лично трябва да отиде. При личното си явяване дъщеря и получила заповедта за уволнение. Според секретаря ищцата се е явила лично на деня при управителя, който и връчил уволнителната заповед. Болничният лист е представен от майката на ищцата седмица по-късно. Софийският районен съд е констатирал, че и двете свидетелки са заинтересовани от изхода на делото, но се е доверил на показанията на майката на ищцата. Посочил е, че работодателят е имал информация още на 23.082016 г. за причините за отсъствието на ищцата, защото иначе би я уволнил дисциплинарно. Счел е също, че уволнението е било предварително подготвено и тази логика кореспондира с възможен мотив на секретаря и въобще на администрацията да откаже да приеме болничния лист, преди да връчи уволнителната заповед. Другата причина за съмнението в показанията на секретаря е, че са прекалено детайлни въпреки дистанцията на времето и множеството сходни случаи, като възможният мотив е именно предубедеността на свидетеля. Затова е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено по времето, когато ищцата е ползвала законоустановен отпуск, без да поиска и получи съгласието на инспекцията по труда, поради което е законосъобразно. Допълнително е изтъкнал съображението, че работодателят не е доказал съкратената щатна бройка да касае само звеното, в което работи ищцата. Седемте щатни бройки за санитар се намаляват на шест и щом не се касае за единствена щатна бройка, работодателят е следвало да извърши подбор, за какъвто не са представени доказателства. Ето защо е уважил исковете за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа, включително е възстановил ищцата на длъжността, заемана преди уволнението, без такъв иск да е предявен.
Софийският градски съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен непредявеният иск, а в останалите части го е отменил и е отхвърлил исковете за отмяна на уволнението и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа. Въззивният съд е приел, че съкращението в щата е реално, тъй като със заповед № 216 от 25.08.2016 г. работодателят е премахнал единствената длъжност за санитар в Клинична лаборатория. Счел е, че уволнението не може да бъде отменено като незаконосъобразно поради неизвършване на подбор, понеже такова основание за незаконосъобразност не е въведено в исковата молба. Констатирал е, че ищцата не се ползва със закрилата по чл.333, ал.1, т. 4 от КТ, тъй като не е доказала изпълнението на задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два работни дни от издаването му. Показанията на разпитаните по делото свидетели се изключват взаимно и при липсата на други доказателства следва да се приеме, че ищцата не е установила своевременното уведомяване на работодателя за ползването на отпуск по болест-обстоятелство, за което носи доказателствената тежест.
От така изложените мотиви е видно, че въззивният съд, упражнявайки правото си да не кредитира показанията на заинтересован свидетел и при липсата на други преки или косвени доказателства и убедителни логически връзки между тях, е достигнал до извода, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до два работни дни от издаването му. За тези случаи е формирана трайна практика на ВКС, цитирана от въззивния съд и съдържаща се в решения № 155 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6897/2014 г. , № 122 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2013 г., № 63 от 31.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2009 г. , №197 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 661/2010 г., № 437 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2010 г., № 468 от №10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1621/2011 г. на IV ГО и №182 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2011 г. на III ГО. В тази практика е прието, че работникът или служителят, който не е уведомил работодателя и не е представил в срок болничния си лист, не може да се ползва със закрилата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Ето защо разрешението на въззивния съд по четвъртия въпрос на касатора съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
В исковата молба касаторът е посочил, че съкращението на щата не е реално, тъй като не е допустимо в лечебно заведение изпълняваните функции на санитаря да бъдат премахнати. Това разбиране на касатора погрешно свежда съкращението на щатната бройка единствено до премахване на осъществяваните от съкратения работник или служител функции. В практиката на ВКС е изяснено, че съкращение на щата може да има и при наличието на трансформация-когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В този смисъл е цитираното от Софийския градски съд решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2013 г. на IV ГО на ВКС. Следователно отговорите на въззивния съд и на първите два въпроса са в съзвучие с практиката на ВКС и по тях също не може да се допусне касационно обжалване.
В исковата молба ищцата не е формулирала липсата на подбор като основание за незаконосъобразност на заповедта, поради което въззивният съд е счел, че не може да се произнася по това основание. Обосновал се е с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 205 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2012 г., №149 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г. № 503 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., № 171 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2017 г. и № 171 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2813/2017 г. на IV ГО на ВКС, която изключва възможността съдът служебно да отменя уволнението на основания за незаконосъобразност, непосочени в исковата молба. Това означава, че въззивният съд не е обсъждал дали в случая е следвало да се извърши подбор, поради което отговорът на третия въпрос на касатора не е обусловил въззивното решение Ето защо и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Всъщност с представената от работодателя заповед № 216 от 25.8.2016 г. на управителя на дружеството се съкращава длъжността „санитар“ в Клинична лаборатория. От тази формулировка може само да се заключи, че се съкращава единствената длъжност на санитар в Клиничната лаборатория. В този случай би било спорно дали длъжността е единствена в самостоятелно звено на работодателя, или се касае за общо седем санитари в цялото лечебно заведение със сходни функции, между които е следвало да се извърши подбор. Такъв довод обаче нито е въведен в исковата молба, нито е формулиран като въпрос в изложението към касационната жалба.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1323 от 22.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 9396 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Д“ въззивен състав, с което е обезсилено решение № 343760 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 58482 по описа за 2016 г. на Софийския районен съд, ГО, 73 състав, в частта за възстановяване на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на И. Д. К. на заеманата преди уволнението длъжност, отменено е решението на първоинстанционния съд в частите за отмяна на уволнението на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и за осъждане на „ДКЦ VIII-София“ ЕООД да заплати на И. Д. К. 2 540, 64 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ и е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: