3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. София, 31.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2909 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Л. Г., представляван от адв. К. Н., срещу решение № 1808 от 21.07.2017г. о гр.д. № 1066/2017г. на САС, ГО, 7 състав в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. Л. Г..
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа, че действително в обжалваното първоинстанционно решение не се съдържа произнасяне, че искът се отхвърля за 20 000 лева, поради което счита, че се налага тълкуване на решението и, след като искът е уважен за 20 000 лева, то е много ясно, че е отхвърлен за 20 000 лева. Поради това счита, че въззивната жалба е следвало да бъде разгледана и, след като се подразбира какво е следвало да каже първоинстанционният съд, то този порок не води до това да не могат да се извършват по-нататъшни процесуални действия. Поддържа, че обжалваният въззивен акт е немотивиран, тъй като не е посочено в какво се състои непълнотата на първоинстанционното решение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде даден ход по същество, като бъде разгледана въззивната му жалба.
Ответникът [фирма] не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск, е недопустима, тъй като обжалваното решение не съдържа отхвърлителна част и макар същото да е непълно, тъй като липсва произнасяне по цялата претенция на ищеца, искане за допълването му не е направено в определения от закона срок. Приел е, че въззивната жалба не представлява такова искане, предвид изричното изявление на процесуалния представител на ищеца в с.з. на 22.05.2017г. Поради това е оставил въззивната жалба на ищеца без разглеждане и е прекратил производството по нея.
Определението е неправилно.
С първоинстанционното решение [фирма] е осъдено да заплати на С. Л. Г. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ексцес от ПТП, настъпило на 23.05.2009г., ведно със законната лихва от 29.05.2015г. до окончателното му плащане. В решението си първоинстанционният е посочил, че е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева и е изложил мотиви, че дължимото обезщетение е в размер на 20 000 лева и за тази сума искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Следователно в решението си първоинстанционният съд е разгледал изцяло предявения иск и е формирал воля за неговата основателност само до размер на 20 000 лева, респ. за неоснователност на иска в останалата му част до пълния предявен размер. Тази воля на съда обаче не е намерила отражение в диспозитива на постановеното първоистанционно решение, тъй като не е постановено отхвърляне на иска в частта над 20 000 лева до 40 000 лева. Несъответствието между формирана от съда в мотивите и изразената в диспозитива воля представлява очевидна фактическа грешка, която съгласно чл.247 ГПК може да бъде поправена безсрочно по искане на страните и по инициатива на съда. С оглед на това настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че първоинстанционното решение е непълно и липсата на подадена в срок молба по чл.250 ГПК за допълването му обуславя недопустимост на въззивната жалба на ищеца. Въззивният съд е следвало при разглеждане на въззивната жалба на ищеца да констатира допуснатата в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка и да върне делото на първоинстанционния съд за поправянето й по реда на чл.247 ГПК, след което да се произнесе по подадената въззивна жалба.
По изложените съображения настоящия състав намира, че като не е констатирал допуснатата от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка и не е върнал делото за поправянето й, а е оставил въззивната жалба без разглеждане, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от ищеца въззивна жалба съобразно дадените по-горе указания.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 1808 от 21.07.2017г. о гр.д. № 1066/2017г. на САС, ГО, 7 състав в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на С. Л. Г..
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от С. Л. Г. въззивна жалба съобразно дадените в мотивната част на определението указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: