– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. София 31.01.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 11.10.2017 (единадесети октомври две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1830 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 36 670/20.03.2017 година, подадена от Д. Х. К., срещу решение № 403/16.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 128/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 12 216/02.08.2016 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 67-ми състав, постановено по гр. д. № 20 526/2016 година, с което е отхвърлен предявения от Д. Х. К. срещу К. на н. о. в Б. [населено място] иск, с правно основание чл. 213, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата от 11 700.00 лева, представляваща обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 16.10.2014 година до 14.04.2016 година.
В подадената от Д. Х. К. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от нея срещу К. на н. о. в Б. [населено място] иск по чл. 213, ал. 1 от КТ да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. на н. о. в Б. [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 56 336/27.04.2017 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 403/16.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 128/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Д. Х. К. е била уведомена за обжалваното решение на 21.02.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 36 670/20.03.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел, че с протокол № 44 от извънредно заседание на Управителния съвет на К. на н. о. в Б. [населено място], проведено на 06.08.2014 година И. М. е бил избран за „временно изпълняващ длъжността Председател на управителния съвет“, като е определено да изпълняваните от него функции да бъдат само „организационни”. Същевременно трудовия договор № 9/16.10.2014 година, на който се позовавала К. е бил подписан за работодателя именно от И. М.. На 17.10.2014 година. за председател на Управителния съвет на К. на н. о. в Б. [населено място] е била избрана С. З. Д..
Преценявайки така установените факти въззивният състав е приел, че предпоставка за възникване на правото на обезщетение на работника или служителя за недопускане до работа по смисъла на чл. 213, ал. 1 КТ е наличието на валидно възникнала трудовоправна връзка с работодателя, което в случая не било налице. И. М., който бил подписал трудовия договор от името на К. на н. о. в Б. [населено място] не е разполагал с надлежно учредена представителна власт да действа от името на камарата, съответно не е имал възложена от Управителния съвет компетентност да сключва трудов договор с К.. М. бил избран и назначен с решение на Управителния съвет, с което са му били възложени единствено и само организационни, но не и представителни функции. Самият Управителен съвет на К. на н. о. в Б. [населено място] нямал компетентност да избира и назначава Председател на Управителния съвет, съответно да му възлага представителни правомощия, тъй като това по силата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗНО било от изключителната компетентност на Общото събрание, като тази императивна законова норма била възпроизведена и в чл. 18, ал. 1, т. 3 от Устава на камарата, а съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗНО същата се представлявала от председателя на управителния съвет. Това налагало обоснования извод, че назначеният за временно изпълняващ длъжността И. М. е имал само организационни правомощия, касаещи текущата дейност по организация на работата до свикване и провеждане на Общото събрание, но същият не бил встъпил в правомощията на Председателя на Управителния съвет. Затова той не е овластен да представлява К. на н. о. в Б. [населено място], съответно да сключи трудов договор от нейно с К.. В случая била налице е хипотезата на висяща недействителност на процесния трудов договор по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради което, за да породи правните си последици, сключването на трудовия договор е следвало да бъде потвърден изрично и то в писмена форма по аргумент от чл. 67, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, от новоизбрания председател на Управителния съвет, а именно С. З. Д… В конкретния случай същата изрично се била противопоставила на сключения трудов договор и на назначението на К. като счетоводител, поради което, сключеният от името на ответника чрез временно определения за председател на Управителния съвет И. М. бил недействителен и не е породил правни последици. Съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ работникът или служителят бил длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на документите по ал. 1, като доколкото в трудовия договор № 9/16.10.2014 година изрично било посочено, че е съставен в два еднообразни екземпляра за К., едномесечния срок бил започнал да тече от 16.10.2014 година и тя е следвало да постъпи на работа най-късно на 16.11.2014 година. По делото не били ангажирани писмени доказателства по смисъла на чл. 63, ал. 4 КТ, които да удостоверяват постъпването на работа и изпълнение на задълженията по трудовия договор, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3, изр. 2 от КТ трудовото правоотношение се смятало за невъзникнало. С оглед на това въззивният съд е приел, че доколкото релевираните от К. доводи не бяха доказани и не било установено наличието на трудово правоотношение между касаторката и К. на н. о. в Б. [населено място] не била налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска на правно основание чл. 213, ал. 1 от КТ.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Х. К. изрично е посочила, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като в случая се касаело за орган образуван по особен закон и за него нямало съдебна практика. Това било тясно специализирана материя и затова било от значение за точното прилагане на закона. Подобни казуси се явявали прецедент към датата на тяхното възникване. Никъде в закона и документите на К. на н. о. в Б. [населено място] нямало разграничение на правата на председателя в зависимост от това как е избран. Орган на управление на камарата бил Управителният съвет, който бил избран на редовно общо събрание. В така изложените твърдения липсва ясно формулиран правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, въз основа на който обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол, дори и след съответното му доуточняване или конкретизация от съда. Въззивните решения се допускат до касационно обжалване, когато в тях съдът се е произнесъл по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС такъв въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При преценката дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос или въпроси са включени в предмета на делото като заедно с това са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието, на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване-а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 403/16.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 128/2016 година по подадената срещу него от Д. Х. К. касационна жалба с вх. № 36 670/20.03.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403/16.01.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 128/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.