О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 04.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 920/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Задължителен професионален пенсионен фонд „А. България”, управляван от [фирма], срещу решение №2304 от 9.12.2014г., постановено по в.т.д. №1740/2014 г. по описа Софийски апелативен съд, 3 с-в., с което е потвърдено решение №173 от 27.01.2014г., постановено по т.д.№5527/2013г. по описа на СГС, т.о. VІ-14 с-в.
В касационната жалба на З.„А. България” се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради погрешно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК въззивният състав е приел, че изложените във въззивната жалба обстоятелства са нови за спора, поради което не ги е обсъдил във въззивното решение. Сочи се, че неправилно в обжалваното решение е прието, че ответното дружество няма вина за забавеното плащане на цената по обратното изкупуване на финансовите инструменти. В касационната жалба се излагат съображения, че предвидената в чл.9 от Договора от 12.11.2012г. за репо на финансови инструменти неустойка обхваща и забавеното изпълнение, а не само пълното неизпълнение, както е посочил въззивния съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.„В случаите на уговорена неустойка за неизпълнение на парично задължение, следва ли да се приеме, че неизпълнението винаги се изразява в забавено изпълнение?” – по отношение на този материалноправен въпрос касаторът поддържа, че същият е решен в противоречие с Решение №225/29.04.2010г. по т.д.№838/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №725/18.11.2010г. по т.д.№206/2005г. на ВКС, І т.о. и Определение №485/7.07.2010г. по т.д.№292/2009г. на ВКС, І т.о. и 2. ”В случаите, в които пред въззивната инстанция се излагат факти и обстоятелства, които са посочени в исковата молба, следва ли да се приеме, че тези факти и обстоятелства са нови по смисъла на чл.266 от ГПК?”- по отношение този процесуалноправен въпрос касаторът сочи, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №72/12.03.2014г. по гр.д.№4673/2013г. на ВКС, ІV г.о.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответното дружество [фирма] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че поставеният материалноправен въпрос е неясен, няма връзка с настоящия спор и че не кореспондира с тезата на касатора. Отделно се сочи, че от представените с касационната жалба решения и определение на ВКС не се установява, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата. Аналогично е становището на ответника по касация и спрямо поставения процесуалноправен въпрос. Сочи се, че в случая с исковата молба ищецът не е претендирал неустойка, основана на неизпълнение на задължение за обратно изкупуване чрез сделка, сключена на ОТС-пазар /извънрегулиран пазар/. Същевременно в отговора на касационната жалба се излагат съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №173 от 27.01.2014г., постановено по т.д.№5527/2013г. по описа на СГС, т.о. VІ-14 с-в. са отхвърлени предявените от З.„А. България” срещу [фирма] искове: 1. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 38 503.58 лв. – представляваща неустойка за забавено плащане на цената по обратното изкупуване на финансови инструменти по Договор за репо на финансови инструменти от 12.11.2012г. и 2. иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1447.27 лв., представляваща лихва за забава върху неустойката за периода от 15.05.2013г. до 26.09.2013г. С обжалваното решение №2304 от 9.12.2014г., постановено по в.т.д. №1740/2014 г. по описа САС, 3 с-в., въззивният състав е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
В атакуваното решение въззивният състав е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка, релевантна за спора. Въззивният състав е посочил, че с Поръчка №046845 от 13.05.2013г., приета от [фирма], ищецът З.„А. България” е инициирал продажбата на 1 069 544 акции / от капитала на [фирма]/. Сделката по обратно изкупуване на стойност 1 601 107.37 лв. е сключена на 13.05.2013г. като вальора на сделката е на 15.05.2013г. Във въззивното решение е прието за установено, че на 10.05.2013г.ответникът [фирма] е предприел действия за сключване на борсова сделка за обратното изкупуване на финансовите инструменти от З.„А. България” с падеж 14.05.2013г., които са били съобразено с писмото на ПОД [фирма] до [фирма], изпратено на 9.05.2013г.
За да отхвърли изцяло предявените искове за заплащане на договорна неустойка по чл.9 от Договора от 12.11.2013г. и за мораторна лихва върху неустойката за периода от 15.05.2013г. до 26.09.2013г., въззивният съд е приел, че не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника [фирма]. Посочил е, че във връзка с изпълнение на задължението на ответника /инвестиционен посредник/ за заплащане на договорената обща покупна цена на вальора /Т+2/ – 14.05.2013г., е било необходимо наличието на отправена от притежателя на акциите З.„А. България” покана в съответния за целта формат. Според въззивният състав поканата на продажбата на финасовите инструменти, предмет на Договора от 12.11.2012г., е направена от З.„А. България” чрез Поръчката №046845/13.05.2013г. до У. Б.” АД. При това положение вальора на сделката на 15.05.2013г. / два дни след сключването на извънборсовата сделка/, вместо на 14.05.2013г. /както е предвидено в договора/ не може да се приеме като виновна забава от страна на ответника.
В обжалваното решение съдът е изложил допълнително аргументи, че не е налице виновна забава от страна на ответното дружество и с оглед обстоятелството, че инвестиционният посредник е предприел действия на 10.05.2013г. чрез „Българска фондова борса” за осъществяването на борсова сделка, съобразно искането, направено от на ПОД [фирма] в писмото от 9.05.2012г. Отделно съдът е посочил, че /дори да се приеме виновна забава/, то неустойката по чл.9 от Договора, е била дължима от ответника само при пълно неизпълнение на задължението за обратно изкупуване, но не и за допуснатата забава.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставения от касатора материалноправен въпрос: .„В случаите на уговорена неустойка за неизпълнение на парично задължение, следва ли да се приеме, че неизпълнението винаги се изразява в забавено изпълнение?”. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Т..решение №1/189.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както бе посочено по-горе, решаващият аргумент на въззивният състав, за да постанови отхвърлителното решение, е приетата от съда липса на виновно неизпълнение на задължението на ответника за обратно изкупуване на финансовите инструменти – предпоставка за изискуемост на неустойката по чл.92 ал.1 ЗЗД. Въззивният състав е анализирал мораторния характер на неустойката по чл.9 от Договора единствено като допълнителен аргумент в подкрепа на общия извод за нейната недължимост. Ето защо въпросът, поставен от касатора /макар и неясно зададен – без уточнение дали се отнася до мораторна или компенсаторна неустойка/, в случая не е значимия за спора въпрос, формирал решаващата воля на съда.
По аналогични съображения не следва да се допуска въззивното решение до касация и с оглед поставения процесуалноправен въпрос: ”В случаите, в които пред въззивната инстанция се излагат факти и обстоятелства, които са посочени в исковата молба, следва ли да се приеме, че тези факти и обстоятелства са нови по смисъла на чл.266 от ГПК?”. Този въпрос е зададен с оглед приетата във въззивното решение преклузия по чл.266 ал.1 ГПК за обсъждане на обстоятелствата, твърдени във въззивната жалба, свързани с реализирането на сделката на 13.05.2015г. на ОТС пазар /извънруегулиран пазар/. Отново следва да бъде посочено, че решаващият аргумент на въззивният състав да отхвърли исковите претенции, е свързан със значението, което съдът отдава на Поръчка №046845/13.05.2013г. на З.„А. България [фирма] като покана за продажба на акциите, и че датата на тази покана – 13.05.2013г. сочи за невъзможност за ответното дружество да изпълни задължението си в срока по чл.7 от Договора. Становището на въззивният състав, че предприетите действия от ответника на 10.05.2013г. за сключване на сделката като борсова са били съобразени с писмото на ПОД [фирма] от 9.05.2012г., е изложено само като допълнителен аргумент за липса на виновно неизпълнение на договора, но не е обусловило решаващата воля на съда. В тази връзка приетата в обжалваното решение преклузия на твърдението относно начина на реализиране на сделката /борсово или на извънрегулируем пазар/ е без значение за допустимостта на касацията.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В тази връзка релевираните от касатора предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.2 ГПК с представените към изложението съдебни решения се явяват неотносими за настоящото производство по чл.288 ГПК.
Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като с отговора на касационната жалба такива не се претендират.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2304 от 9.12.2014г., постановено по в.т.д. №1740/2014 г. по описа Софийски апелативен съд, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :