О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 04.03. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело №4243/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез пълномощника му адвокат Г. Н., срещу въззивно решение №122 от 21.03.2013г. по гр. дело № 124/2013г. на Добричкия окръжен съд.
Касаторът е изложил твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, а именно : налице ли е правен интерес за страната, която упражнява фактическа власт върху имота при спор за правото собственост върху същия, да защити правата си чрез отрицателен установителен иск; правният интерес от отрицателния установителен иск винаги ли изисква защита правото на собственост на ищеца или е налице и когато отричането на собственическите права на ответника има преюдициално значение за признаване и упражняване на други самостоятелни субективни права на ищеца – в случая да отблъсне претенцията за заплащане обезщетение за ползване на имота; следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди в мотивите на решението всички релевантни за спора доводи и доказателства. Сочи, че съдът игнорирал изявлението в уточняващата молба от 20.05.2011г., където ищецът обосновал правния интерес с наличието на привиден собственически титул за ответника, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственик, както и твърдението му, че той владее имота повече от 10 години. Прилага решения на ВКС. Обосновава се обусловеност на правилността на решението от изхода на тълк.д.№8/2012г., ОСГТК.
Ответниците по касационната жалба К. Н. И. и И. К. Ш. оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решението на окръжния съд е обезсилено решение от 14.11.2012г. по гр.д. №78/2011г. на Районен съд – Генерал Тошево, с което е признато по отношение на ищцовото дружество, че ответниците не са собственици на недвижими имоти – три силажни ями с площ 3365 кв.м. в силажохранилище,представляващо имот №7 по парцеларния план на стопанския двор на [населено място]. Прекратено е производството по делото поради недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че липсва правен интерес от предявяването на установителен иск от дружеството срещу ответниците – физически лица, за установяване, че последните не са собственици на имотите. Те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, който се оспорва от ищеца. Последният обаче не противопоставя собственически или други права, произтичащи пряко от оспорваното право на собственост на ищците. В исковата молба и последващта молба от 20.05.2011г. е изложил твърдения за това,че владее имота и се е позовал на права по чл.75 и чл.76 ЗС, които са права на владелец и държател на имота.Установено е, че ищецът е държател на имота и претенциите на ответниците към него са за заплащане на наемна цена въз основа на сключен с него договор за наем.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите въпроси, касаещи допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка нямат връзка с решаващите изводи на въззивния съд. С тях се приема, че ищецът не е обосновал и доказал наличие на правен интерес, в т.ч. и с поясненията, дадени в молбата-уточнение от 22.05.2011г. В нея той е изложил твърдения,че издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост като „привиден собственически титул”, пречи на дружеството да реализира правото си на собственост, за което обаче не е посочил придобивно основание. Позовал се е на неоснователни претенции на ответниците да заплаща наем. По делото са налице данни за съществуващо между страните наемно правоотношение, по което ищецът е наемател на имота. С ТР№8/2013г. по тълкувателно дело №8/2012г. на ВКС, ОСГТК се прие, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Обстоятелствата, на които ищецът е обосновал правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск не могат да бъдат преценени като такива, обосноваващи възприетите с цитираното ТР предпоставки, обуславящи допустимостта на този иск. Ето защо изводите на въззивния съд не са в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и ТР№8/2013г. по тълк.д.№8/2012г., ОСГТК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №122 от 21.03.2013г. по гр. дело № 124/2013г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.