8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. София, 05.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1220 по описа за 2013г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Т. Д. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. Г. срещу решение № 268 от 23.10.2012г. по в. т. дело № 399/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 517 от 28.03.2012г. по т. дело № 1387/2011г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч., а именно за изключване на Т. Д. К. като съдружник в ответното дружество поради неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и поради извършени действия против интересите на дружеството и взето решение за поемане на дружествения дял от съдружника Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени в състава на дружеството, което от ООД става еднолично Е. с едноличен собственик на капитала Д. А. Р., и в частта за присъдените разноски.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че съдът неправилно и в нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ и чл. 47 ГПК е приел, че ищецът – съдружник е надлежно уведомен за общото събрание, като не е съобразил, че нито една от четирите нотариални покани не са връчени и не е залепено съобщение по реда на чл. 47 ГПК. Касаторът поддържа становище, че неправилно и необосновано е прието, че императивно съдружникът е задължен да уведоми дружеството за новия си адрес. В касационната жалба са изложени и оплаквания за неправилност на извода за липса на отклонение от дневния ред и гласуването по отношение на т. 3, противоречие на извода, че в дружествения договор не може да се договори по-голямо мнозинство от предвиденото в закона най-малко ? от капитала при решение за изключване на съдружник, на разпоредбата на чл. 137, ал. 3, изр. 1 ТЗ, необоснованост на извода относно „разпореждане – делба с недвижим имот”. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. Х. С. и адв. К. С. /последният особен представител/ оспорва касационната жалба и релевира доводи за нейната неоснователност и правилност на въззивното решение. Поддържа становище, че въззивният съд е изследвал пълно, обективно и всестранно писмените доказателства и е постановил законосъобразно решение. Релевира доводи, че ищецът е редовно уведомен за общото събрание, като не е следвало да бъде залепено уведомление по чл. 47 ГПК, предвид разпоредбата на чл. 592 ГПК, предвиждаща специален ред за връчване на нотариални покани, който изключва общите разпоредби на ГПК, както и поради това, че лицето отдавна е напуснало адреса. Ответникът Поддържа становище за спазване на процедурата по чл. 138, ал. 2 ТЗ и наличие на основаниая за изключване на ищеца като съдружник. В представените писмени отговори и писмена защита са изложени подробни съображения за правилността на въззивния съдебен акт. Ответникът моли решението в допуснатата до касационно обжалване част да бъде оставено в сила и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за особения представител.
С определение № 810 от 11.12.2013г. по т. дело № 1220/2013г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите, отнасящи се до начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана и длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл. 47 ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания, релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място] от 26.05.2011г., 11.00 ч., въззивният съд е приел, че не са налице твърдените от ищеца основания за незаконосъобразност при свикване и провеждане на събранието и са налице основанията за изключване на ищеца като съдружник от дружеството.
Изводът за липса на допуснати нарушения при свикване на Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 26.05.2011г., е аргументиран със следните обстоятелства: уведомяването на управителя с нотариална покана по чл. 138, ал. 2 ТЗ за свикване на общото събрание по писмено искане на другия съдружник с дял 1/10 от капитала правилно е извършено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на адреса на управление на дружеството; ищецът е редовно поканен като съдружник с нотариална покана за насроченото за 26.05.2011г. от другия съдружник Д. Р. общо събрание на посочения в дружествения договор адрес, съвпадащ с адреса на управление на дружеството, но не е намерен на същия, тъй като отдавна го е напуснал; до ищеца са изпратени нотариални покани с предупреждение за изключване, както на посочения от него адрес в дружествения договор, така и на друг известен адрес, посочен в договор за доброволна делба, като и на двата адреса не е намерен, тъй като е напуснал първия, а на втория не е живял. Според решаващия съдебен състав при смяна на адреса си съдружникът е бил длъжен да уведоми дружеството за новия адрес за изпращане на покани и съобщения, като при напускане на адреса и липса на вписан нов адрес в регистъра всички съобщения се прилагат и се смятат за редовно връчени. Предвид многократното ненамиране на съдружника на известния домашен адрес, който е напуснат, въззивният съд е направил извод, че незалепването на уведомление от нотариуса не опорочава процедурата по уведомяване на лицето.
За да направи извод за наличие на условия за изключване на ищеца по чл. 126, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е приел, че изключваният съдружник е извършвал действия против интересите на дружеството: ползвал е фалшифицирани документи, като въз основа на тях и без решение за съгласие на общото събрание на съдружниците се е разпоредил с недвижими имоти на дружеството, включително и в своя полза, ползвал е фалшифицирани протоколи за проведени общи събрания и е участвал в дружества с конкурентна дейност без съгласие на дружеството, въпреки подписана декларация по чл. 142 ТЗ да не прави това.
Относно начина на гласуване въззивната инстанция е изложила съображения, че при вземане на решение за изключване изключваният не гласува и неговите дялове се приспадат от капитала при определяне на мнозинството съгласно чл. 137, ал. 3 ТЗ, като в настоящия случай е налице единодушие само с гласовете на другия съдружник.
Д. за отмяна на решенията на общото събрание поради подмяна на дневния ред на събранието е приет за неоснователен, а липсата на решение относно имуществените отношения между съдружниците не опорочава решението за поемане на дела на изключения съдружник от съдружника Д. Р., тъй като това е въпрос на бъдещо уреждане.
Решението е неправилно.
Изводът на въззивната инстанция за редовно свикване на процесното общо събрание е в противоречие с императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ. В посочената правна норма са предвидени изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност – да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. Ако такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаване на поканата за общото събрание от съдружника следва да бъде доказан от ответното дружество. В този случай законът акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който това е станало, няма решаващо значение. Ако в дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата за свикване на общото събрание на съдружниците, този способ има приоритет пред останалите способи за връчване и ако не бъде спазен, връчването е нередовно. Ако в дружествения договор е уговорен адрес за кореспонденция по отношение на съдружник, поканата следва да бъде изпратена на посочения адрес и връчена надлежно на адресата, а не на друго, неоправомощено лице.
Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД. По силата на посочената разпоредба при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Посочената разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство. Д. на ответника за неприложимост на чл. 47 ГПК поради това, че разпоредбата на чл. 592 ГПК изключва общите разпоредби на ГПК за връчване на нотариална покана, е неоснователен и в противоречие с чл. 50 ЗННД, който препраща към правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да не е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, цитирана в определението за допускане на касационно обжалване, която се споделя от настоящия съдебен състав: решение № 196/22.11.2013г. по т. дело № 665/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 196/17.12.2009г. по т. дело № 20/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 74/14.07.2011г. по т. дело № 633/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 104/03.10.2011г. по т. дело № 876/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.
Изводът за липса на допуснати нарушения при свикване на Общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 26.05.2011г. от 11.00 ч., поради това, че ищецът Т. К. е редовно поканен на посочения в дружествения договор адрес, е направен в противоречие с представените по делото доказателства и с разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ. В дружествения договор не е предвиден изричен способ за връчване на покани на съдружниците за свикване на общото събрание. Следователно при липса на приоритетен начин на връчване ответното дружество има право да избере по какъв начин да изпрати поканите за свикване на общо събрание. В настоящия случай ответникът е избрал като способ на връчване на поканата за общо събрание чрез нотариус – нотариална покана. Връчването на нотариалната покана е уредено в разпоредбите на чл. 37 – чл. 58 ГПК, към които препраща чл. 50 ЗННД. Изпратената нотариална покана не е връчена по реда, предвиден в посочените правни норми, тъй като нотариусът, респективно връчителят не е процедирал по чл. 47 ГПК – не е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия, съответно на входната врата или на видно около нея място, ако до вратата или до пощенската кутия не е имало достъп. Изводът на въззивната инстанция, че незалепването на уведомление от нотариуса не опорочава процедурата по уведомяване на лицето, предвид многократното ненамиране на съдружника на известния му домашен адрес, който последният е напуснал и не живее в него, е неправилен и постановен в нарушение на чл. 50 ЗННД във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК.
Ненадлежно връчената покана на ищеца за проведеното на 26.05.2011г. общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество е достатъчна, за да се направи извод, че решенията, приети от общото събрание на посочената дата са в противоречие с императивна правна норма, поради което исковата му претенция, основана на чл. 74, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 139, ал. 1 ТЗ, се явява основателна и следва да бъде уважена. Взетите решения от проведеното на 26.05.2011г. от 11.00 ч. общо събрание на съдружниците са процесуално незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
Останалите основания за незаконосъобразност на атакуваните решения на процесното общо събрание, по които въззивният съд се е произнесъл и във връзка с които са направени оплаквания в касационната жалба, не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение поради допускане на касационно обжалване на въззивното решение само по правен въпрос, релевантен към твърдяното нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия делото не подлежи на връщане на въззивната инстанция, а спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като атакуваните решения на процесното общо събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 26.05.2011г. от 11.00 ч., бъдат отменени като незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер 1 710 лв., а на особения представител адв. К. С. адвокатско възнаграждение в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 268 от 23.10.2012г. по в. т. дело № 399/2012г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 517 от 28.03.2012г. по т. дело № 1387/2011г. на Окръжен съд Варна, Търговско отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч., а именно за изключване на Т. Д. К. като съдружник в ответното дружество поради неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и поради извършени действия против интересите на дружеството и взето решение за поемане на дружествения дял от съдружника Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени в състава на дружеството, което от ООД става еднолично Е. с едноличен собственик на капитала Д. А. Р., и в частта за присъдените разноски, и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 139, ал. 1 ТЗ по иск, предявен от Т. Д. К., на решенията, взети от Общото събрание на съдружниците на 26.05.2011г. от 11.00 ч., а именно за изключване на Т. Д. К. като съдружник в ответното дружество поради неизпълнение на задълженията му за оказване съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и поради извършени действия против интересите на дружеството, за поемане на дружествения му дял от съдружника Д. А. Р. и приемане на нов учредителен акт, отразяващ настъпилите промени в състава на дружеството, което от ООД става еднолично Е. с едноличен собственик на капитала Д. А. Р..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на Т. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 5, ап. 11 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 710 лв. /хиляда седемстотин и десет лева/ – направени разноски по делото за всички инстанционни производства.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на адв. К. Т. С., [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. /петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.