О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 06.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3380/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. М. М. чрез адв. Т. Б. от САК срещу решение №1688 от 04.08.2016г. по в. гр.дело № 1314/2015г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №17742 от 27.10.2014г на Софийски градски съд. По предявени от починалата понастоящем З. Г. Г. искове , материалноправната легитимация на настоящия касатор И. М. М. като неин правоприемник по силата на саморъчно завещание от 08.04.2009г е отхвърлена, предвид проведеното оспорване на завещането като неавтентично в ръкописната му част . Като е взел предвид приетите заключения на вещи лица, в производството по чл. 196 и сл. ГПК (отм) въззивният съд е приел от фактическа страна, че саморъчното завещание от 08.04.2009г , с изключение на изписаното име и подписа под него ,не е написано от З. Г.. Изтъкнато е,че саморъчното завещание представлява едностранна сделка ,за действителността на която чл. 25 ЗН поставя специални изисквания – да е написано изцяло ръкописно от завещателя , да е датирано и да е подписано от него. Щом не е изпълнено едно от тях, в случая първото ,сделката е нищожна и ищецът не може да придобие права въз основа на нея .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване с изтъкване на всички специални основания по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК се поставя въпрос:
„Изискването на чл. 25, ал.1 ЗН саморъчното завещание да бъде изцяло написано от самия завещател обхваща ли цялото съдържание на текста , независимо от значимостта му за изясняване на завещателната воля, или обхваща съществената част от текста , която е изражение на завещателната воля”. Защитата вижда отговора в каузалната практика на ВКС, изразена в решение №4384/1980г по гр.д № 2083/1980г І г.о , според което решение липсата на някой от реквизитите на датата може да бъде попълнена само с останалия текст на завещанието, а това означава ,че дори при липса на реквизит в датата,от значение е изясняването на завещателната воля .
От съдържанието на решение №1302/1991г., І г.о на ВКС, където е посочено , че датата трябва да бъде написана ръкописно от самия завещател , а не от друго лице , защото тя е съществена част от самото завещание , касаторът прави извод че според практиката на ВКС завещанието е съставено от части , едни от които са съществени , а други не .
От съдържанието на решение №277/2004г , ІІ г.о на ВКС , където е посочено , че подписът трябва да бъде след завещателните разпореждания и ако има такива разпореждания след него , те биха били недействителни , а не цялото завещание , касаторът прави извод, че според практиката на ВКС в едно действително завещание е възможно да съществува текст, който не е действителен. Следователно , ако има недействителен текст в завещанието поради обстоятелството, че определени думи и изрази не са написани от завещателя ,това не означава недействителност на изразите , думите, изреченията написани от завещателя.
От съдържанието на решение №434/02.06.2003г , ІІ г.о на ВКС , спордед което след като е било записано „ завещавам цялото си движимо и недвижимо имущество”, добавянето на частицата „не”пред втората дума „движимо” със същата химикалка , добавката не буди съмнение ; налице правописна грешка която не може да доведе до нищожност . Според защитата мотивите означават, че добавянето на думи със същата химикалка , което може да доведе до различно тълкуване не води до недействителност , щом не прави волята неясна.Следоватлно съществен е текстът от завещанието , което прави ясна завещателната воля , а текстът извън него , дори да е формално в противоречие с тази воля ,последният е несъществен и не води до недействителност.
Основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК защитата изтъква в случай,че горната практика не се приеме за достатъчно експлицитна по поставения въпрос, предвид необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по жалбата Д. Н. Н. ,чрез пълномощника си адв. С. В.- П. от САК изтъква ,че касаторът не е изпълнил в срок указанието на съда да формулира касационни основания .Освен това не са налице нито общата , нито допълнителните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК. Посочените в първата част на изложението фактически твърдения на касатора не кореспондират с делото . Фактът,че процесното завещание е само подписано , но не и написано от З. Г. не означава ,че завещателната й воля е била несъмнена, както касатора счита. Целият текст на завещанието не е изписан от последната , а не една или друга дума, поради това формулираният във втората част на изложението въпрос е ирелевантен. Освен това не се обосновава един и същ въпрос да е разрешен противоречиво в изтъкнатите решения от практиката на ВКС . Претендира разноски .
Постъпил е отговор и от ответника И. П. А. , чрез адв. Ш. . Цитираните от касатора съдебни решения засягат въпроси , различни от разгледания по делото Формулираният въпрос е неоснователно разширан и се отклонява от произнесения , обусловил крайния извод на съда . В опит да се домогне до ревизия на решението касаторът поставя въпрос ,който не е имал значение за изхода на делото .Нормата на чл. 25 ал.1 ЗН е ясна , както и чл. 42 б.”б” ЗН ,законът пряко дава отговор на въпроса Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр.отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният въпрос не е решаващо произнесен от въззивния съд по смисъла на разясненията , дадени в ТР №1/2010г по т.д №1/2009 ОСГТК, тъй като при установените и съответно възприети от въззивния съд факти по делото, свързани с авторството на ръкописния документ в цялата му съдържателна част , изобщо няма отправна точка за разсъждения , изключваща нейната значимост в отделни части на текста, както се постулира във въпроса
Категоричната установеност,че текстът на завещанието изцяло е написан от друго лице , не е обусловил от гледна точка на законовите изисквания в чл. 25 ,ал.1 ЗН или от гледна точка на процесуалните правила да се прави оценка на отделните части на текста по значимост. Не е била налице решаваща необходимост съдът да се занимае със съдържателните елементи на волеизявлението в ръкописния текст на завещанието и значението им , при положение че липсва първото условие за действителност – саморъчното ръкописно изготвяне на документа .
Ето защо, дори да се отговори положително на поставения в изложението въпрос , отговорът му не е обуславящ за изхода на делото и няма да доведе до други изводи при саморъчно завещание, което изобщо не е написано от лицето завещател ,а само е подписано от това лице, с имена и подпис .
За пълнота следва да се добави , че аналогията със случаи в които завещателят е допуснал правописна грешка, има непълно означение на датата което може да се попълни от самия текст на завещанието , или някоя част от текста завещателят е изписал след полагане на подписа си , е неуместна като обосновка за прилагане на същите диференцирани разрешения в практиката на ВКС тогава , когато липсва първото законово условие за действителност на саморъчното завещание , а именно то да е написано от завещателя.
На ответника по жалбата Д. Н. Н. се дължат разноски за адвокат , установени в размер на 2150 лева. На ответника по жалбата И. П. А. се дължат разноски установени в размер на 500, за адвокатска защита
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1688 от 04.08.2016г. по в. гр.дело № 1314/2015г. на Софийски апелативен съд .
Осъжда И. М. М. [ЕГН] от [населено място], ж.к „Л. Т.” бл. №34 да заплати на Д. Н. Н. сумата 2150 лева разноски за настоящата инстнация и на И. П. А. сумата 500 лева разноски за настоящата инстнация
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .