О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 07.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.01.две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №2219 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [община], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Б. П., с вх.№1293 от 19.03.2013 г. на Смолянския окръжен съд, срещу решение №40 от 05.02.2013 г. по в.гр.д.№512/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №190 от 18.10.2012 г. по гр.д.№163/2012 г. на Златоградския районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], гр.З. иск с правно основание чл.266, ал.1 ГПК за сумата 24 105.89 лв., представляваща неизплатена уговорена цена с ДДС на дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за инженеринг и строителство № 49 от 30.03.2007 г. за извършеното проектиране на обекта по договора-„Колектор от ос.т.604 до ос.т.986 по левия бряг на река Н.”, както и обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7 687.19 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.05.2009 г. до 17.05.2012 г. Смолянският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че клаузата на чл.1.3 от договора, съгласно която „начало на изпълнение на договора е финансирането на обекта” се отнася само до изграждането до обекта, не и до проектирането му. Въззивният съд е стигнал до този си извод в резултат на тълкуването на тази разпоредба във връзка с разпоредбата на чл.2.2 от Договора, с който е даден точно определен срок за изработването на проекта- 30 календарни дни след сключване на договора. Приел е още, че на основание чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят, който е приел без възражение извършената работа, дължи заплащане на уговореното възнаграждение. Касае се за парично задължение, поради което неразполагането с парични средства/ не е осигурено финансиране на обект/ не освобождава длъжника- възложител от задължението му за заплащане на извършената работа /чл.81, ал.2 ЗЗД/. Смолянският окръжен съд е приел още, че ищецът е доказал изпълнението договора относно изготвянето на проекта не с представената проформа фактура, а с други доказателства- приемо-предавателен протокол, както и че приемането е извършено от [община] с последващи фактически действия-използване на изработените проекти при последващата обществена поръчка, както и при издаването на разрешение за строеж.
Касаторът [община] твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени съдопроизвоствени нарушения. Формулира следните правни въпроси: 1. „Уговореният начин на плащане на общата цена за извършени дейности по договор за инженеринг, касае ли всички дейности по хода на инженеринговия цикъл? 2. При изрично уговорен между страните начин на плащане на общата цена по договор за инженеринг, допустимо ли е при тълкуването на договорните разпоредби съдът да приеме, в противоречие с условията на договора, че заплащането на цената на проектирането, което е част от инженеринга, следва да се извърши не по уговорения от страните начин, а се дължи независимо от условията по договора, след като е налице приемане от страна на възложителя на проектната документация? 3. Задължен ли е възложителят да извърши плащане на изпълнителя по договора за инженеринг, след като изпълнителят не е представил надлежен счетоводен документ за извършената услуга, което е условие по договора за плащането? 4.С издаването на проформа фактура осигурил ли е кредиторът/изпълнителят/ необходимото съдействие по смисъла на чл.4, ал.1,т.2 от Договора изпълнение на задължението на възложителя”. По тези въпроси подържа допълнителното основание з достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба, претендира присъждане на разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставените от касатора въпроси № 1 и №2 не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Значимостта на поставения правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР1-2009-ОСГТК се определя от правните изводи на съда, а не от възприемане на конкретната фактическа обстановка. Формулираните правни въпроси са изцяло фактически обусловени, като чрез тях жалбоподателят цели да се извърши нова преценка на събраните по делото доказателства, каквото представлява и приложеният договор за инженеринг, при това съобразена изцяло с твърденията на касатора за постигната между страните уговорка за плащане, различна от изразената в Договора. Съдът е стигнал до извода, че уговореният начин на плащане в чл.4.1 от Договора, се отнася само до изграждането на обекта, а не и до изработването на проекта отново в резултата на обсъждането на разпоредите на чл.1.3 във вр. с чл.2.2 от Договора в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Приел, че след като съгласно разпоредбата на чл.1.3 от Договора се изисква проектирането да бъде извършено в 30 дневен срок от сключването на Договора, то и изготвянето на проектите не е обвързано с осигуряване финансирането на обекта.
Не е налице и допълнително подържаното основание за достъп до касация- чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С приложеното решение №546 от 23.07.2010 г. по гр.д.№856/2009 г. на ІV Г.О. ВКС се е произнесъл по правилното приложение на чл.20 ЗЗД във връзка с общото задължение на съда при тълкуването на договорите да се търси действителната обща воля на страните, както и отделните уговорки да се тълкуват отделните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, но тези общи принципи за тълкуване на договорите са приложени от ВКС при друга конкретна фактическа обстановка. Общото законово задължение на съда по чл.20 ЗЗД намира израз в тълкуваното на конкретния договор, поради което задължителна съдебна практика спрямо настоящето производство би могла да бъде само тази, в която ВКС е направил конкретно тълкуване по аналогична договора разпоредба.
Въпроси № 3 и № 4 също не са обусловили конкретнте правни изводи на съда, тъй като те са свързани със значението на представената проформа фактура за доказване изпълнение на задължението, докато въззивният съд изрично се е мотивирал с наличието на други доказателства за приемане на изпълнението от възложителя, включително и фактическото ползване на проекта. По тези въпроси не са налице и подържаните допълнителни критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. С приложеното решение от 08.07.2011 г. по т.д.№304/2011 г. на Старозагорския окръжен съд не се доказва противоречива съдебна практика, защото в него е обсъждано наличието на отлагателно условия за изпълнение задължението на една от страните по договора, докато в настоящия случай е прието, че отлагателното условие по чл.1, ал.3 от Договора не се отнася и до задължението за изработване на проекта. Приложеното арбитражното решение не представлява съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2009 ОСГТК. Решение №137 от 25.06.2010 г. по т.д.№888/2009 г., ІІ Т.О. и решение №278 от 19.07.2005 г. по в.гр.д.№345/2005 г на Великотърновския апелативен съд са приложени, без да са свързани с конкретните правни въпроси, а за второто липсват и данни да е станало окончателно. И за двете решения липсва идентичност с обжалваното въззивно решение, тъй като имат различен предмет на спора от този по настоящия иск с правно основание чл.266, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника ще следва да се присъди сумата 800 лв. изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40 от 05.02.2013 г. по в.гр.д.№512/2012 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №190 от 18.10.2012 г. по гр.д.№163/2012 г. на Златоградския районен съд.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], [населено място], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 800 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: