О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№84
[населено място], 07.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1143 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. З., Б. З., Д. З. и И. З., чрез пълномощник адв. Б. М., срещу определение № 16/11.01.2016г. постановено по ч.гр.д. № 717/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2407/15.10.2015г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 914/2010г. за връщане на подадената от частните жалбоподатели въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила на ГПК и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата не изразява становища по основателността й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Подадената от С. З., Б. З., Д. З. и И. З. въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 914/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд е била нередовна – по нея не е внесена дължимата държавна такса в размер на 7 823,32лв. Съобщението с указанията на съда за отстраняване на тази нередовност е редовно връчено на пълномощника на жалбоподателите адв. Б. М. на 30.03.2015г. Последният двукратно е поискал продължаване на срока за изпълнение на указанията на основание чл.63 ГПК поради невъзможност да установи контакт с доверителите си, които искания съдът е уважил. С трета молба от 29.06.2015г. адв. М. е поискал съобщенията с указанията на съда да бъдат връчени лично на жалбоподателите на адресите по делото. Съдът е пристъпил към такова уведомяване, но призовките до четиримата жалбоподатели са върнати в цялост като са отбелязани датите, на които са търсени в продължение на повече от месец и невъзможността да се осъществи връчване; по отношение на двама от жалбоподателите са събрани сведения, че са в чужбина; посочено е, че връчителят е оставил телефон за връзка, но не е бил потърсен. При тези данни първоинстанционният съд с резолюция от 19.09.2015г. е приел, че страните са редовно уведомени при условията на чл.40, ал.2 ГПК /за тези, които са в чужбина/ и при условията на чл.41, ал.2 ГПК /за останалите/. Въз основа на това поради неотстраняване на нередовностите на въззивната жалба тя е върната.
В. съд с обжалваното определение № 16/11.01.2016г., постановено по ч.гр.д. № 717/2015г. е споделил изцяло мотивите за връщане на въззивната жалба, като е приел, че правилно са приложени разпоредбите на чл.41, ал.2 ГПК за редовно връчване на съобщенията на жалбоподателите, тъй като в продължение на повече от месец, посочените по делото адреси са посещавани девет пъти и не са намерени на тях, както и че страните не са изпълнили задължението си да уведомят съда за новите си адреси. Взел е предвид също, че пълномощникът е уведомен за указанията и двукратно е искал продължаване на срока поради липса на контакт с клиентите си.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната жалба не е формулиран ясно правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Изложени са съображения за неправилно приложение на чл. 41, ал.2 ГПК, което, според жалбоподателите, обуславя необходимост от разкриване на точния смисъл на правните норми чрез коректното им тълкуване и създаване на единна практика по прилагането на процесуалния закон с цел недопускане нарушения на правото на защита. Според разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от съда в обжалвания акт и е предопределил крайните му изводи. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касаторите, а може само да го уточни и конкретизира. В случая, както бе посочено, конкретен правен въпрос липсва, а в рамките на наведените оплаквания за неправилност на определението е поставен въпроса за приложението на чл. 41, ал.2 ГПК с оглед на конкретната преценка, извършена от съда. Същевременно, не е извършено и мотивиране на допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като не са изложени съображения за значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Следва също така да се изтъкне, че по предпоставките за прилагане на чл.41,ал.2 ГПК е създадена задължителна практика – Решение № 298 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011г., IV г. о., Решение № 40 от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2014 г., II г.о., на която обжалваният акт съответства. Невъзможността страните да бъдат намерени на посочените по делото адреси е удостоверена от връчителя чрез посещения в рамките на повече от един месец; а фактът на промяна на адресите им се потвърждава и от пълномощника им, който също не е могъл да ги открие. Не на последно място, след като съобщението с указанията е редовно връчено на пълномощника, за съда на съществува задължение да уведомява и лично страните – чл.39, ал.1 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16/11.01.2016г. постановено по ч.гр.д. № 717/2015г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: