О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София, 08.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 750 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
По делото е постъпила молба от Т. „В”, гр. С. вх. № 10922/15.12.2008г. ч. процесуален представител адв. Н. Б. за изменение на определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските, като бъде присъдена сумата 15 040 лв., представляваща разликата над присъдените с посоченото определение 450 лв. до поисканите разноски в размер 15 490 лв. Молителят поддържа становище, че адвокатското възнаграждение не може да бъде намалявано служебно от съда до размер по-малък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. и чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА. Излага доводи, че съобразно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 следва да бъде отчетен материалният интерес в размер 860 511,05 лв. – предявени в. от „М” А. , върху който е определен минималният хонорар за една инстанция.
С молба вх. № 129/09.01.2009г. Т. „В”, гр. С. ч. процесуален представител адв. Н. Б. е поискал допълване на определението като съдът се произнесе по претендираните разноски в размер 24 000 лв. по отношение на „Д. здравноо. м. – здраве” А. , като следва да се отчете материалния интерес в размер 1 447 368,33 лв. – предявени в. от „Д. здравноо. м. – здраве” А. , върху който се твърди, че е определен минималният хонорар за една инстанция.
Р. „М” А. , гр. С. оспорва молба вх. № 10922/15.12.2008г. и поддържа становище, че разпоредбите на чл. 7, ал. 2 – 6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се прилагат при граждански и административни дела, разглеждащи материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а не за всяко съдопроизводствено действие или респективно съдебен акт, постановен в производството по несъстоятелност. Изложени са съображения, че ВКС в мотивите си е обсъдил въпроса за адвокатското възнаграждение. Ответникът по молбите релевира доводи, че предявените от Т. „В” пред съда по несъстоятелността суми са в размер не повече от 6 000 лв. и ако се прилага чл. 7, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението би следвало да се изчисли върху тази сума като се съобрази разпоредбата на чл. 9 от Наредбата. Поддържа се и становище, че обжалваният акт е без материален интерес и възнаграждението би следвало да се изчисли при условията на чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 2 и чл. 9 от Наредбата. Р. „М” А. , гр. С. моли молбата за изменение на разноските да бъде оставена без уважение, а присъдените с определение № 84/08.12.2008г. разноски да бъдат разпределени поравно между Р. „М” А. и Д. здравноо. м. – здраве” АД. В последната част възражението на Р. „М” А. има характер на молба за изменение на определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Производството по т. дело № 750/2008г. е образувано по молби с вх. № 31937/18.11.2008г. на Р. „М” А. , гр. С. и вх. № 30659/11.11.2008г. на „Д” А. , гр. С. за отмяна на определение № 57 от 31.10.2008г. по ч. гр. д. № 2186/2008г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което са отменени определения на Софийски градски съд, обективирани на стр. 9 и стр. 11 от протокола на Първо събрание на кредиторите на „К” А. /н/, проведено на 26.09.2008г., с които съдът на основание чл. 661, ал. 6 от ТЗ е определил синдиците на „К” А. да бъдат двама и за втори синдик на дружеството е определена А. М. С определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение посочените две молби са оставени без разглеждане и Р. „М” А. , гр. С., кв. Ботунец е осъдено да заплати на Т. „В”, гр. С. на основание чл. 78 от ГПК сума в размер 450 лв. – разноски по делото.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените в. по методиката на ал. 2, но не по-малко от 200 лв. Изчисленото по този начин възнаграждение е за защита по дело за несъстоятелност за една инстанция, но до неговото окончателно приключване, а не за конкретни съдопроизводствени действия, напр. подаване на възражение, изготвяне на отговор на молба за отмяна и други отделни действия. Определеният размер на възнаграждението, което следва да бъде възстановено, е с оглед направената преценка относно сложността на спора и предвид разпоредбата на чл. 7, чл. 9, § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г., чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 78, ал. 5 от ГПК. При постановяване на определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение и определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав се е съобразил с изискването, че възнаграждението не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, като в случая за изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение без явяване в съдебно заседание, респективно и за отговор на молбата за отмяна възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лв.
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от двамата молители Р. „М” А. , гр. С. и „Д” А. , гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Предвид обстоятелството, че адв. Б е упълномощен да представлява Т. „В” пред ВКС за изготвяне и подаване на възражение – отговор по молбите за отмяна, подадени от Р. „М” А. , гр. С. и „Д” А. , гр. С., а с определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. е осъдено само Р. „М” А. , гр. С. да заплати разноски, то посоченото определение следва да бъде изменено в частта за разноските, като Р. „М” А. , гр. С. и „Д” А. , гр. С. бъдат осъдени да заплатят на Т. „В” по 225 лв. всеки един от тях, представляващи общо сумата 450 лв. – разноски по делото.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че молба вх. № 10922/15.12.2008г. за изменение на определението в частта за разноските и осъждане на Р. „М” А. , гр. С. да заплати сумата 15 040 лв. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Молба вх. № 129/09.01.2009г. на Т. „В”, гр. С. за присъждане на разноски в размер 24 000 лв., дължими от „Д. здравноо. м. – здраве” А. , е неоснователна за разликата над присъдената с настоящото определение сума, поради което в тази част молбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като ОСЪЖДА Р. „М” А. , гр. С., кв. Ботунец и „Д” А. , гр. С., ул. „Ц” № 57 да заплатят на Т. „В”, гр. С. на основание чл. 78 от ГПК по 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ всеки един от тях, представляващи общо сума в размер 450 лв. – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Т. „В”, гр. С. с вх. № 10922/15.12.2008г. и с вх. № 129/09.01.2009г. за изменение на определение № 84 от 08.12.2008г. по т. дело № 750/2008г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските по отношение на Р. „М” А. , гр. С. и „Д. здравноо. м. – здраве” А. , ГР. София в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.