О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 84
София 12.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 596/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на”О” ЕООД-гр. Горна Оряховица и на “Е” АД против решение № 117 от 27.06.2008 г. по в.гр.д. № 459/2007 г. на Великотърновския апелативен съд.
“О” ЕООД обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 119 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 18/2007 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е е осъдено “Е” АД гр. Г. да заплати на “О” ЕООД гр. Г. сумата над 195 950 лв. до 858 281.15 лв. и при условията на чл.208, ал.1 ГПК (отм.) е отхвърлен иска на “О” ЕООД с правно основание чл.117, ал.7 ЗЕ за сумата 663 331.51 лв. Изложени са твърдения, че правилното решаване на въпроса за размера на цената за достъп по чл.117, ал.7 ЗЕ е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросите се отнасят до допустимостта на оспорването на балансовата стойност на притежаваната от него подстанция като съществен елемент от формулата за определяне на цената за достъп съобразно приетата от ДКЕВР методика по чл.117, ал.7 ЗЕ, според т.6 от която цената се определя от лишцето, предоставящо достъп до собствените си уредби и/или съоръжения.
“Е” АД обжалва решението в частта, с която се оставя в сила първоинстанционното решение, с което “Е” АД е осъден да заплати на “О” ЕООД сумата 195 950 лв. Допустимостта на касационното обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК поради даденото от въззивния съд разрешение по съществни материалноправи въпроси в отклонение от практиката на ВКС и на съдилищата.
Страните взаимно си оспорват жалбите.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ т.о. констатира следното:
С обжалваното решение е прието, че по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.) собствеността върху процесната възлова станция и съоръженията в нея е преминала в патримониума на праводателя на “О” ЕООД и че на ответното разпределително дружество “Е”е предоставен достъп до съоръжението за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия. Липсата на писмен договор според съда не може да обоснове извода за отсъствието на фактически договорни отношения между страните, въз основа което е счетено за неоснователно възражението на касатора, че отношенията му с ищеца ще следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване. Като е квалифицирал иска по чл.117, ал.7 ЗЕ, съдът е счел, че цената за достъпа следва да се определи съобразно действащата Методика. Въз основа на заключението на изслушаната от него комплексна експертиза съдът е приел, че оспорената по делото балансова стойност на подстанцията като елемент от формулата за определяне на цената за достъп следва да се определи по справедливата пазарна стойност, изчислена като средно претеглена цена, отчитаща стойността на имота по метода на “вещната стойност” и по метода на приходната стойност.
По жалбата на “О” ЕООД:
В депозираното по реда на чл.285, ал.1 ГПК изложение касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – относно тълкуване на разпоредбата на чл.117 ЗЕ в частта й, регламентираща определянето на цената, дължима от преносното, съответно разпределителното предприятие на собствениците на електрически уредби и съоръжения за предоставения до тях достъп, довело до определянето й в нарушение на методиката на ДКЕВР, според която цените се образуват от лицето, което предоставя достъп до собствените си уреди и съоръжения. В тази връзка се поддържа, че въпросът допустимо ли е оспорването на балансовата стойност на съоръжението като съществен елемент от формулата за определяне на цената за достъп съобразно цитираната методика е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатият от касатора въпрос е съществен за изхода на спора процесуално правен въпрос, но по същият съществува последователна съдебна практика, която изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счетоводният баланс има характера на частен свидетелстващ документ и съдът не е обвързан от доказателствената му сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото.
Въпросът за определяне на размера на цената за предоставения от касатора достъп на ответното преносно предприятие до собственото му съоръжение е съществен от материалноправен аспект за изхода на конкретния спор, но касаторът не излага конкретни доводи, относими към посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под точно прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика. В случая не са развити никакви релевантни в тази насока доводи, поради което не може да се извърши преценка за наличие на така посоченото основание за допустимост на касационно обжалване.
По касационната жалба на “Е” АД:
В депозираното съобразно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 изложение касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с произнасянето от съда по съществен материалноправен въпрос относно материалноправната легитимация на “О” ЕООД и по конкретно направения според касатора в нарушение на константната практика на ВКС извод, че ищецът е собственик на процесната подстанция по силата на чл.17а ЗППДОбП (отм.). Представят се Решение № 883 от 26.07.2007 г. на ВКС по гр.д. № 1207/2006 г. на ІІ г.о. Решение № 251 от 05.03.2003 г. на ВКС по гр.д. № 3*:2005 г. на ІV г.о., според които бидейки държавна собственост съгласно чл.2 от отменения Закон за електростопанството, трафопостът не е могъл да премине в собственост на друго ЮЛ при условията на чл.17а ЗППДОбП, като във второто решение се допълва, че не може да бъде предмет и на приватизационна сделка. Това налага извод, че този съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Повдигнатият противоречиво разрешаван от съдилищата, а и от ВКС въпрос е този за правната квалификация на иска за заплащане на цената за достъп, претендирана на основание чл.117, ал.7 ЗЕ. Представят се решения, в които по съображения, че между страните липсва договор този спор е субсумиран под нормата на чл.59 ЗЗД. Изложеното позволява да се приеме, че този съществен за изхода на спора материалноправен въпрос предвид релевираното от касатора възражение за липса на сключен с ищеца договор е решаван противоречиво от съдилищата, което обуславя извод за допустимост на касационното обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По частната жалба на касатора “Е” АД срещу определението на въззивния съд, с което на основание чл.65, ал.1 ГПК е осъден да заплати допълнителна държавна такса настоящата инстанция ще се произнесе с решението си по реда на чл.290 ГПК.
Водим от изложеното Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 27.06.2008 г. по в.гр.д. № 459/2007 г. на Великотърновския апелативен съд, с което се отменя решение № 119 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 18/2007 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е е осъдено “Е” АД гр. Г. да заплати на “О” ЕООД гр. Г. сумата над 195 950 лв. до 858 281.15 лв. и при условията на чл.208, ал.1 ГПК (отм.) е отхвърлен иска на “О” ЕООД с правно основание чл.117, ал.7 ЗЕ за сумата 663 331.51 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 27.06.2008 г. по в.гр.д. № 459/2007 г. на Великотърновския апелативен съд в частта , с което се оставя в сила решение № 119 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 18/2007 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която “Е” АД е осъден да заплати на “О” ЕООД сумата 195 950 лв.
УКАЗВА на касатора “Е” АД гр. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 3 919 лв., като след изтичането му делото да се докладва за насрочването му в открито съдебно заседание или за прекратяването му поради неизпъление на указанията.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: